„Съвършенство или смърт!“

публикувано на 29.10.14 в 17:10

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Григор Пърличев е третият седнал отляво надясно.

Снимка: bg.wikipedia.org

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 1 ноември отново ще отбележим тържествено делото на стотиците именни и беизменни будители, но дали е достатъчно това? Почитаме ли наистина святото им дело или всичко някогашно, пък макар и свято, днес ни изглежда архаично, непотребно минало, по-скоро нещо чуждо? Има ли смисъл да се обръщаме назад, когато сме затормозени от проблемното ни всекидневие, когато глобализмът заличава граници, националните особености, когато всички ходим в дънки и мнозина мечтаят за „зелена карта“.
Не превърнахме ли и този ден в Празник на мъртвите будители, с формалното си отношение, с отмятането му като дежурно мероприятие? Защо на масовия българин много-много не му пука за читавите човеци.
Възраждането ни се е случило благодарение на стотиците родолюбиви просветители, на десетките монаси, одухотворени духовници, преписвачи на историята българска, ученолюбиви учители, ваятели, събирачи на народни песни, предания и приказки, но защо масовият българин не го е еня за онези, които съхраниха и възвисиха българския дух? Онези, които отново запалиха кандилото на националното ни просвещение и пренесоха пламъчето му в загасналите за просвета души на забравилите род, четмо и писмо люде.
Духовният елит на нацията ни не бил от политолози и социолози, а от книжовници, дърворезбари, зографи, иконописци, ктитори, печатари, словослагатели, издатели на газети, списователи на буквари, писачи на учебници, книжари, преводачи на евангелски текстове и псалми, от бунтари, луди глави, съзаклятници, поети, драматизатори, писатели, войводи, четници, уста Кольофичовци, майстори на църковни сводове и камбанарии, на стенописи и иконостаси. Старите българи са имали не просто свещеници, а духовни пастири, имали са и светци, и светии...
Къде е днес новият духовен елит? Има ли го или отсъства? Къде са Новите учители, Новите възрожденци, Новите будители? Къде отива гласът на охридския даскал, писател и преводач Григор Пърличев, който продължи Ботевото „Свобода или смърт“ с още по-гениалното верую: „Съвършенство или смърт!“? В съседна Македония го тачат, у нас малцина са чували за него. И никой редови българин не се сеща да продума името му поне. А колцина познават стореното за народната свяст от двамата братя Миладинови, колцина са научили нещо за трагичната им участ? Имаме улици на тяхно име, няколко училища, и толкоз. Улици много, исторически личности всякакви, но у нас, за разлика от съседите, няма литературни награди нито на името на тези също светли двама братя, нито на апостол Пърличев.
Гости в това издание на „Премълчаната история“ са Олга Пърличева и Мила Миладинова, две правнучки на славните ни възрожденци. Те ще разкажат най-важните факти, съхранени във фамилната им памет, ще съпреживеят в ефир премълчаването на историята ни и на дивното дело на великите момчета на майка България.
В разговора ще се включи и проф. Пламен Павлов, който ще вземе участие в дискусията не само като историк, но и ще разкаже за предстоящото заседание на Световния парламент на българите по света, чиито председател е той от 2012 година. И този път форумът ще се проведе на 1 и 2 ноември във Варна, където ще пристигнат 500 делегати от цял свят, избрани от Великия събор на българите, провеждащ се веднъж на пет години. Проф. Павлов е дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), която организира тази асамблея.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

29 октомври

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!