Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премълчаната роля на „историята” в българската история или кога и как се появява българският национализъм

Проф. Иван Стоянов, доц. Веселин Янчев и Иван Д. Стоянов (отляво надясно)
Темата е повече от актуална: „Кога и как се появява българският национализъм”. Разговорът ще върви в контекста на по-обширния въпрос: „Каква е ролята на „историята” в българската история”. Участниците в спора бяха докторът по история доц. Веселин Янчев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и Иван Д. Стоянов, независим изследовател на българската история, със силно специфични и донякъде спорни разбирания върху изследваните от него въпроси. По телефона се включи проф. Иван Стоянов.
В продължение на час и десет минути гостите в студиото се опитаха да докажат или да отхвърлят верността на твърдението, че: „Всичко в родната ни история е много рационално. Че това важи както за истинската, така и за преподаваната такава. Дали истинската се е развивала по реални, обективно съществуващи обществени закони? И защо преподаваната също е измисляна и нагласяна към конкретни политически цели?”
Едва ли ще е преувеличено да се твърди, че историята съществува като минимум в две разновидности. Едната – за тесен кръг състоящ се от професионални учени-историци и добре подготвени любители, другата – за широките народни маси. Тази втората история представлява нещо като скелет от истински исторически факти, обвити с плътта на митове и легенди. При това първата история по правило е интересна за малцина, тъй като е достатъчно скучна, кървава, мръсна и изцяло лишена от патетика. Втората история е много по-забавна, тъй като разказва за събитията не в този вид, в който са били, а по-скоро в този, в който са могли да бъдат или в който ги виждат историците и властта, която им плаща заплатите. Всъщност, гледната точка на властта към историческите събития е определяща, поради което при смяната на властта народът научава толкова много за събитията от скорошното, а понякога и отдавнашното минало. По причината на постоянна промяна в интерпретирането на тези или онези исторически събития тази най-политизираната от всички науки е получила обидното прозвище „Проститутката”. Автор на тези думи е Михаил Барятински, съвременен руски историк. Един друг съвременен руски автор, но не историк, а генерал, е казал същото по много по-кратък, истински военен начин: „Историята е вторична суровина на политиката”. Авторът на този афоризъм е ген. Леонид Шебаршин, последен ръководител на съветското разузнаване.
Слушателите трябва да се запитат: „Можем ли да се съгласим със следния извод: „Това, че истинската история не е подхождала на политическите цели, не е довело до тяхната промяна. А точно обратното – довело е до подмяната на истинската история с по-удобна.”

Доц. Веселин Янчев е роден през 1963 г. в гр. Малко Търново. Завършил специалност история в СУ „Св. Климент Охридски”, както и редовна аспирантура. Става доктор по история (1991). Бил е преподавател по история в 133 СОУ „А. С. Пушкин”, работил е като научен сътрудник І ст. по проблемите на военната политика до Втората световна война в Национален център за военна история. По-късно става ст. асистент в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, а главен асистент е от 2001 г. Четири години по-късно е вече доцент.

Иван Д. Стоянов е независим изследовател на българската и не само българската история, със силно специфични и донякъде спорни разбирания върху изследваните от него въпроси.
Роден е през 1958 г., завършил е право в СУ „Св. Кл. Охридски”. През 90-те и началото на 2000 г. започва да публикува политически анализи в най-различни вестници. Най-известните му есета са „Руската сила”, „Съвременният български патриотизъм”, „Силата на българският негативизъм” и „Роля на историята в българската история”. Има публикации в „Ново време”, в „Списание на института на модерността”, в „Либерален преглед”, във „Факел.бг” и др.

Проф. Иван Стоянов е историк, преподавател във Великотърновския университет. Роден е през 1949 г. Трудовия си път започва като учител, преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен. От 1975 г. е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България” на ВТУ „Кирил и Методий”. Доктор от 1983 г. и доктор на историческите науки (2002). Професор от 2004 г. Бил е ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (1995-1999). Председател на фондация „Васил Левски” от 2013 г.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Антарктида – познатата и непозната: 4 епизод – Какво показват ледниците?

Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по- бързо да стигнат до своите отговори, заяви хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя. Антарктида – познатата и..

публикувано на 12.09.24 в 13:40
Самюъл Хънтингтън

В света на Самюъл Хънтингтън: началото

Американският социолог, един от най-известните представители на течението на транзитолозите, Самюъл Хънтингтън се сдоби със световна слава, след като изложи на бял свят теорията си за сблъсъка на цивилизациите. Хънтингтън излага прочутата си теза във връзка с настъплението на испаноезичните американци в южните щати на САЩ, но сякаш атентатът..

публикувано на 11.09.24 в 17:37

Верона ще измести ли Париж като град на любовта?

Олимпиадата отшумя и Париж отново се върна към нормалното си битие като град на любовта. Верона обаче упорито се домогва до романтичната титла. И има основание. Мястото е пропито със средновековна нежност и любов, бурни чувства и въздишки. И всяка година най-малко три милиона туристи се стичат тук, за да ги изпитат. Разбира се, всички се тълпят..

публикувано на 11.09.24 в 15:05

Инфлуенсърите – сега и преди

Англицизмът "инфлуенсър" значи "човек с влияние". Думата свързваме днес с виртуалното и с маркетинга, но забравяме, че субектите на влиянието и следващите ги, тоест последователите им, са съществували в човешкото общество винаги – и за добро, и за лошо. Сократ и Ницше, Толстой и Кант, нашите Вазов и Дънов – пророци и писатели, идеолози и политици –..

публикувано на 10.09.24 в 17:45

Еврика! Успешни българи: Николета Стойнова

"Да се подобрявам, да се подобрявам, да се подобрявам..." Няколко пъти Николета Стойнова – ученичка от Американския колеж в София, повтаря тези думи докато разговаряме. Само след няколко дни тя ще бъде в 12 клас и с основание може да се каже, че е една от учениците, с които Колежът може да се гордее. Тя е лауреат от Националния конкурс "Млади..

публикувано на 09.09.24 в 17:05