„Последни луни”, Фурио Бордон: Когато остарееш, вече не можеш да бъдеш щастлив. Преминаваш в друго измерение. То е като сън. Или сякаш се пренасяш на друга планета, където може да се устроиш дори не лошо, но щастие повече няма. Цялото щастие остава в миналото. Остава ти само да се опитваш да си спомняш за него. Понякога тези спомени ти носят удоволствие, а понякога – болка.
В едно своя интервю италианският писател Фурио Бордон казва, че винаги го е привличал феноменът на старостта. Той я вижда като декаданс на човешкото същество. Човек губи енергията си, тялото му съхне. Човек губи и други неща – вещи, приятели, които умират. Но в същото време, и много получава – придобива житейска мъдрост. В темата за старостта го привлича и конфронтацията със смъртта, за която винаги ни е неприятно да говорим, но с която всички трябва да се примирим. Именно това вървене на стария човек рамо до рамо със смъртта го превръща в свещен.
Фурио Бордон е роден през 1942 година в Триест. По образование е юрист. Известно време практикува като адвокат, после изоставя тази професия и се посвещава на драматургията и театралната режисура. Автор е на няколко романа, както и на сборници с разкази. Неговият най-голям успех е свързан с именно с пиесата „Последни луни” – избрана е за най-добрата италианска пиеса през 1992 година. Преведена е на повече от двайсет езика и е поставяна на много места в Европа и Америка. Пиесата има и своя голям късмет, който й донася великият италиански актьор Марчело Мастрояни – той изиграва главната роля на възрастния професор литературовед. Тази театрална роля се оказва последната в живота на Марчело Мастрояни. Актьорското му присъствие в „Последни луни” и до днес се счита за легендарно.
В българската радиопостановка на „Последни луни“ ще чуете гласа на Иван Кондов.
Приятно слушане!
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg