Когато мама и татко са от различни държави – журналистическо разследване на една семейна война в глобализирана Европа

Горещите и напрегнати истории, представляващи в същността си история на семейна война, война за децата на едни, някога щастливи и влюбени съпрузи, решили да се разделят, ще са все по-чест феномен. Този проблем придобива специален смисъл във времената на интензивна глобализация и миграция. В основата на билингвистичния проект на програма „Христо Ботев“ на БНР и полско радио „Захуд“ стои такъв случай. Това е случаят с децата на Тодор и Барбара Василеви, българският татко и полската майка, който стигна до обвинения в отвличане на деца и съдебна процедура за тяхното принудително връщане. Фактът, че случаят с децата на семейство Василеви беше представен едностранчиво от медиите и в двете държави, България и Полша, и беше употребен съзнателно или несъзнателно, и от медиите, и от политиците и в двете държави, дори до степен на парадоксални изблици на шовинизъм, задължи екипа да обхване историята в дълбочина и цялост, до които никой друг преди това не беше достигнал.

Mama - мама, tata - татко, история с деца на заден план е разследваща програма, направена в две държави от двама журналисти, говорещи различни матерни езици, но обединени от вкуса си към документалистиката и от предизвикателството да потърсят истината, да покажат максимално обективно не само обстоятелствата и фактите на един скандален случая, но и емоциите, които го съпътстват, като същевременно доведат съвместната разследваща дейност до обобщение. Това обобщение е важно за творческия замисъл, защото дава шанс да се опознае мащаба и характера на един феномен, който предстои да става все по-разпространен и в най-близко бъдеще, който ще се случва все по-често и който ние ще трябва да се научим да приемаме, като си изработим нов цивилизационен код, да приемаме, без това да довежда до смазващи катаклизми, психически травми на деца и дипломатически конфликти. Посланията на тази продукция са универсални и извънвременни, синхронизирани с европейската реалност, част от която сме и ние.

Съвместната билингвистична продукция на програма „Христо Ботев” на БНР и полско радио „Захуд“ с автори Цезари Галек и Даниела Манолова, продуценти Михал Францковиак (директор на полско радио „Захуд“ по време на проекта) и Паулиана Новакова (директор на програма „Христо Ботев“ по време на проекта) и звукорежисьор на българската версия Живко Марев участва като проект в конкурса за субсидиране на мултилингвистични програми, организиран от Европейската комисия в рамките на проекта Езици през микрофоните и получи една от петте субсидии. На 18 октомври 2009 фичърът беше излъчен едновременно не само в България и Полша, но и в още 16 държави, участнички в проекта. Главното изискване на конкурса Езици през микрофоните беше програмите да намират свои различни или отдалечени аудитории, „аудитории, които обикновено не се изслушват и не си говорят една на друга”.

Продуцентът Михал Францковиак:
Тази продукция ми достави огромна радост и нещо като езикова реализация. Възможността да се води на няколко езика разговор, насочен към търсене на истината в тази много сложна история, в която има замесени и деца, е нещо вдъхновяващо. Истински голямо приключение. Всички тези езици се смесваха на принципа на плетен килим, понякога по учудващ начин. С някои хора в България говорихме на английски, български, руски, ползвахме и чешки. От своя страна Даниела ползваше в Полша чешки и английски, много от диалозите с Цезари се опитваше да води и на полски. Всичко това, взето заедно, е много цветна картина. От друга страна, освен че бяха приятната част от нашата работа, езиците ни позволиха да стигнем до най-важното в тази история - истината. Защото както казва римската поговорка:
Altera pars auditur.
Да чуем и другата страна.