„Зимен път“ по стихове на Вилхелм Мюлер е последният голям вокален опус на Шуберт. Той е типично романтична творба – с идеята за самотата и страданието. В този цикъл, за разлика от „Хубавата мелничарка“, то е доведено до краен предел. Сюжетът тук е условно понятие: няма интрига, кулминация, финал в общоприетия смисъл; по-скоро това е едно постепенно развитие на първоначалната душевна болка, драматичен монолог на поета, чиято любов е разбита, чувствата му са погълнати от грубия практицизъм на действителността. В зимната нощ поетът се отправя на път – дойдох чужденец и чужденец напускам. Като трепетни миражи минават крехките спомени за месец май, когато той е пристигнал, подмамен от пролетните аромати, за да се ожени за любимата девойка. Зимният път е свързан с края на мечтите и надеждите.
Неколцината приятели на Шуберт, които са имали привилегията да чуят за първи път от него творбата, са били доста потиснати от мрачното настроение, от липсата на светла искрица. Самият композитор е твърдял, че тези песни са го задоволили повече от всичко, което е написал, защото напълно се е слял с поетичните образи. Бил е убеден, че след време всички ще споделят това негово усещане. Смятал е, с право, че изпълнителят трябва да бъде обсебен от творбата.
Йонас Кауфман, в чието изпълнение ще прозвучи цикълът, наистина е обсебен от него. На пианото е Хелмут Дойч.
понеделник, 10, 17 и 24 април, от 17.30 часа
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..
Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg