"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо тях? Ако днес запиташ ChatGPT за мнение по един философски проблем и го приемеш, нищо не пречи утре да го попиташ за второ, трето и т.н. Увлечеш ли се в това, заминава си и възможността сам да оформяш своя вкус, да допускаш грешки и да се учиш от тях, да опитваш (нали оттам идва думата "есе") да се доказваш и да оформиш усещане за себе си, което не се опира на зависимостта ти от някого или от нещо. Страда и способността ти да избираш, а ще припомня Сартр: избирайки за теб самия, правиш избор и за цялото човечество. Потръпвам от мисълта за такова човечество, което не може само̀ да поеме отговорност за себе си."
Това е откъс от текста "Защо ChatGPТ ме безпокои", написан преди година от гимназиалния учител Васил Лозанов.
Как се променя ролята на учителя днес при заявената функция на училището да образова и възпитава, а и кой трябва да преформулира ролята му – хората, които "работят на терен", или "назначените проблеморазрешители"?
Във "Време за наука" разговаряме с Васил Лозанов, преподавател по философия и зам.-директор на Испанската гимназия.
Темата за образованието и тази за ИИ вървят паралелно, като, по думите на Лозанов, много от размишленията му, написани преди една година, са станали още по-актуални.
"Всеки, който си мисли, че изкуственият интелект не присъства в живота на учениците, е дотолкова в грешка, колкото и този, който си мисли, че ИИ е обсебил живота им. За съжаление все повече, започва да ни изглежда, че развитието е в посоката на обсебването", заявява Лозанов.
Учителят не отрича, че ИИ има потенциал да бъде инструмент за подобряване на живота и на образованието, но подчертава, че той остава заплаха за онези, който ще се пуснат по "лесната пързалка на удоволствието".
Лозанов споделя резултатите от ученическо есе на тема ИИ. Докато някои размишления на подрастващите звучат наивно, други са по-скоро смущаващи по отношение на връзката между човешкото и технологичното.
Гостът говори за отчуждаването между ученици и учители – процес, който се засилва под влиянието на ИИ.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..
Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Дългоочакваната премиера на спектакъла "Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката" на режисьора Иван Пантелеев ще бъде на 19 и 20..
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното..
Историкът, философ и анализатор Явор Сидеров коментира във "Въпреки мрежата" рухването на "американската мечта", страховете ни като благодатна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
