За врабчетата и хората

Искам да ви споделя новината, че първото преброяване на врабчетата в България се проведе на осми април, а днес ще станат ясни резултатите от това преброяване. Целта на акцията е експертите да оценят състоянието на трите най-често срещани вида врабчета у нас – домашно, полско и испанско. Преброяването е част от кампанията „Ние броим врабчетата“ на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Резултатите от проучване на БДЗП върху широко разпространените видове показват, че за последните 10 години популацията на домашното врабче е намаляла с над 30%.

Целта на преброяването е да въвлече голям брой хора, за да се получат представителни данни от цялата страна и да се отчетат разликите в състоянието на птиците в населените места. Предвижда се инициативата да бъде ежегодна. Резултатите от броенето тази година ще покажат в какви числености се срещат трите вида врабчета и в какви типове местообитания.

След три години данните ще позволят да се определят тенденциите в популациите и да се търсят причините за тях. Птиците са реален индикатор за случващото се около нас, а врабчетата, като градски птици, могат да бъдат показател за това какво се случва със средата, в която ние живеем. Презастрояване, замърсяване на въздуха, липса на достатъчно зелени площи – това са само част от причините, поради които популацията на градските птици намалява.

Но днес, в началото на светлите празници, няма да се занимавам с прогнози и остри коментари, а ще взема да цитирам Йордан Радичков и части от първата глава „Яйцето“ от книгата му „Ние, врабчетата“ и нека хората си правят нужните изводи.