Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премълчаната история на Матвей Вълев

БНР Новини

В двутомната си „История на българското радио“ проф. Веселин Димитров отбелязва: … Можем само с тъга да си помислим за ранната гибел на фронта на човека, който би могъл наистина да напише една теория на българската радиожурналистика.
Човекът, за когото става дума, е писателят Матвей Вълев (1902 – 1944), известен и с по-ранния си псевдоним Матвей Босяка. В литературната ни история и критика името му много рядко се свързва с радиото, а когато това все пак се прави, приносът му се свежда единствено до създаването на радиотеатъра в България.
Но цитираната оценка подсказва, че връзката между Матвей Вълев и радиото е много по-дълбока и значима, а родените от нея текстове заслужават вниманието и на съвременните читатели – както на специалистите, така и на непосветените в теорията и историята на радиото. Именно това провокира желанието ни да му посветим това предаване на „Премълчаната история“, да присетим и нашата уважавана аудитория за тази интересна, но забравена личност.
В студиото ще бъде съставителят на сборника „Радио и общество“ Андрей Ташев, доктор по филология, в момента е главен асистент в Института за литература към БАН. И Калина Захова, редактор на изданието.





Истинското му име е Димитър Христов Вълев, но в традицията на тогавашното време, още при първите публикации той ползва артистичен псевдоним – Матвей Босяка. Ражда се в Ямбол през 1902 г., същата, през която се появяват на бял свят и Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Здравко Сребров, Фани Попова-Мутафова, Крум Велков, а също така и Борис Шивачев. Баща му е Христо Вълев, високо уважаван гимназиален учител в Ямбол, а в началото на 20-те години и директор на местната гимназия. Вероятно заради това, че семейство му не се е установявало продължително време на едно място (живеят освен в Ямбол, в Пловдив, Бургас и София), Матвей Вълев така и не успява да завърши средното си образование, за ужас на родителите си. Дали подвластен на младежкия бунт или в духа на тогавашния модерен анархо-комунизъм, той се отделя от учителстващите си родители и започва работа по Българското Черноморие, където няколко години наред беше работил като пристанищен работник и работник във фабриката на Стандарт Ойл Кампани в Бургас, като дървосекач в Лонгоза и като общ работник по жп линии, както пише Александър Жендов (1945). А Елка Константинова изброява ранните му професии: В VІІ клас напуска училище и обзет от амбицията да изкарва сам прехраната си, става отначало машинописец, а после работник в картонажна фабрика, помощник-гатерист, рибар, железничар. Не успява да завърши гимназия и отново става фабричен работник дървар, пристанищен работник, гемиджия.
Защо дълги години и до сега името му остава в сянка, след като е приятел на Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Райко Алексиев, Тома Измирлиев, Крум Кюлявков, Трифон Кунев и др.? И след като е особено близък  с Христо Смирненски? Какво е непростимото му прегрешение? Защо през годините на съветския социализъм у нас младият левичар е споменаван само в отделни спомени и историко-критически публикации? Защо отива на фронта като доброволец и въпреки, че там е убит, след това около творчеството му отново витае мълчание?   
На 7 ноември 1944 г. Матвей Вълев загива по време на военна престрелка с албански отряд на територията на Македония. Само две седмици преди това е навършил 42 години.  Но във вестник „Работническо дело“ вече е публикувана прословутата статия „Фашизмът в нашата литература“ на Борис Делчев, където неговото име е в авангарда на черния списък. Както добре е известно голяма част от творците, попаднали в този списък, по-късно биват или ликвидирани, или пратени в лагери. Това, което го "спасява" по онова време, е бил фактът, че писателят се е намирал на фронта. Но смъртта му не е достатъчно изкупление за народната власт. И без съд, той е осъден на продължително забвение.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ден на отворените врати организират в Института по геология на 22-ри април

В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради нашето общество – водите, почвите, горите и полезните изкопаеми. "Наистина ние сме най-големия научно-изследователски център в областта на науките за земята в България. Намираме се в София, това е..

публикувано на 21.04.25 в 17:39

Лекари и педагози подкрепят възможността родителите да извиняват отсъствия от училище до 15 дни годишно

Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията   им "до 15 учебни дни в една учебна година с мотивирано заявление от родителя до класния ръководител, но не повече от 5 дни наведнъж" при леки неразположения или важни семейни причини. Изненадващо синдикат "Образование" към КТ..

публикувано на 20.04.25 в 15:40

В Италия записват рецептата за разложка капама

Европейският фестивал на зооморфните маски се проведе в италианския град Исерния и събра над 400 участници от 12 държави. Както се досетихте от името на събитието, става дума за   обредите на предците, в които мъже са се преобличали като животни, за да призовават плодородието на земята,  завръщането на пролетта и прогонването на болестите. Кожи,..

публикувано на 20.04.25 в 09:38
Зографско евангелие, 10 век, глаголица, лист 43 б.

Глаголицата – наука и мистика

1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест на съвършеното творение на светите Кирил и Методий фондация "Глаголитика" ще представи през 2025 година цикъл от лекции под надслов "Научни и богословски аспекти в изучаването на глаголическата..

публикувано на 18.04.25 в 11:05

Атентатът в "Света Неделя" – престъпление на века

На 16 април 1925 г. дейци на военното крило на комунистическата партия извършват зловещ атентат в черквата "Св. Неделя" – най-големият терористичен акт за целия ХХ век в света. Загиват 134 души, ранени са над 500. Сред тях 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати. Смъртта настига и столичният кмет..

публикувано на 16.04.25 в 17:05