Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премълчаната история на Матвей Вълев

БНР Новини

В двутомната си „История на българското радио“ проф. Веселин Димитров отбелязва: … Можем само с тъга да си помислим за ранната гибел на фронта на човека, който би могъл наистина да напише една теория на българската радиожурналистика.
Човекът, за когото става дума, е писателят Матвей Вълев (1902 – 1944), известен и с по-ранния си псевдоним Матвей Босяка. В литературната ни история и критика името му много рядко се свързва с радиото, а когато това все пак се прави, приносът му се свежда единствено до създаването на радиотеатъра в България.
Но цитираната оценка подсказва, че връзката между Матвей Вълев и радиото е много по-дълбока и значима, а родените от нея текстове заслужават вниманието и на съвременните читатели – както на специалистите, така и на непосветените в теорията и историята на радиото. Именно това провокира желанието ни да му посветим това предаване на „Премълчаната история“, да присетим и нашата уважавана аудитория за тази интересна, но забравена личност.
В студиото ще бъде съставителят на сборника „Радио и общество“ Андрей Ташев, доктор по филология, в момента е главен асистент в Института за литература към БАН. И Калина Захова, редактор на изданието.





Истинското му име е Димитър Христов Вълев, но в традицията на тогавашното време, още при първите публикации той ползва артистичен псевдоним – Матвей Босяка. Ражда се в Ямбол през 1902 г., същата, през която се появяват на бял свят и Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Здравко Сребров, Фани Попова-Мутафова, Крум Велков, а също така и Борис Шивачев. Баща му е Христо Вълев, високо уважаван гимназиален учител в Ямбол, а в началото на 20-те години и директор на местната гимназия. Вероятно заради това, че семейство му не се е установявало продължително време на едно място (живеят освен в Ямбол, в Пловдив, Бургас и София), Матвей Вълев така и не успява да завърши средното си образование, за ужас на родителите си. Дали подвластен на младежкия бунт или в духа на тогавашния модерен анархо-комунизъм, той се отделя от учителстващите си родители и започва работа по Българското Черноморие, където няколко години наред беше работил като пристанищен работник и работник във фабриката на Стандарт Ойл Кампани в Бургас, като дървосекач в Лонгоза и като общ работник по жп линии, както пише Александър Жендов (1945). А Елка Константинова изброява ранните му професии: В VІІ клас напуска училище и обзет от амбицията да изкарва сам прехраната си, става отначало машинописец, а после работник в картонажна фабрика, помощник-гатерист, рибар, железничар. Не успява да завърши гимназия и отново става фабричен работник дървар, пристанищен работник, гемиджия.
Защо дълги години и до сега името му остава в сянка, след като е приятел на Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Райко Алексиев, Тома Измирлиев, Крум Кюлявков, Трифон Кунев и др.? И след като е особено близък  с Христо Смирненски? Какво е непростимото му прегрешение? Защо през годините на съветския социализъм у нас младият левичар е споменаван само в отделни спомени и историко-критически публикации? Защо отива на фронта като доброволец и въпреки, че там е убит, след това около творчеството му отново витае мълчание?   
На 7 ноември 1944 г. Матвей Вълев загива по време на военна престрелка с албански отряд на територията на Македония. Само две седмици преди това е навършил 42 години.  Но във вестник „Работническо дело“ вече е публикувана прословутата статия „Фашизмът в нашата литература“ на Борис Делчев, където неговото име е в авангарда на черния списък. Както добре е известно голяма част от творците, попаднали в този списък, по-късно биват или ликвидирани, или пратени в лагери. Това, което го "спасява" по онова време, е бил фактът, че писателят се е намирал на фронта. Но смъртта му не е достатъчно изкупление за народната власт. И без съд, той е осъден на продължително забвение.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Антарктида – познатата и непозната: 5 епизод – Къде сме ние, в сравнение с другите?

В последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..

публикувано на 17.09.24 в 16:25

Етика и генетика – от шанса към избора

Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..

публикувано на 17.09.24 в 11:14

Народните приказки – прекият път към детската психика

Започнахме новия есенен сезон "За здравето" с пореден опит да проникнем в света на подрастващите и да предразположим детската душа към позитивни нагласи. Трудна задача в напрегнат и динамичен свят, с много изкушения и размити ценности. Но, както е казал Радичков, "длъжни сме да опитаме". Заедно с психиатъра д-р Петя Терзииванова разсъждавахме..

публикувано на 16.09.24 в 16:33

Американски мотористки обучават рокери по света как се оказва първа помощ

Заедно с Желязната лейди Виолета Иванова ще водят в България Карен Дейвидсън, внучка на създателя на легендарни мотори В "Покана за пътуване" вече е гостувала Виолета Иванова, която обикаля света върху мотор и затова рокерите от международната организация я наричат "Желязната лейди". Тя е шпорила мощната си машина през 70 държави, но смята, че има..

публикувано на 15.09.24 в 10:25

Антарктида – познатата и непозната: 4 епизод – Какво показват ледниците?

Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по- бързо да стигнат до своите отговори, заяви хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя. Антарктида – познатата и..

публикувано на 12.09.24 в 13:40