Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премълчаната история на българските светлописи

| обновено на 25.07.18 в 17:27 БНР Новини
Зафер Галибов
Снимка: sbj-bg.eu/Румяна Костадинова

Живописците изписват платната си с четка, шпакла и различни на цвят маслени или темперни бои, графиците предпочитат да графират с молив, перо и туш, майсторите на акварелите – водните бои…

Художниците фотографи рисуват винаги и само със светлина. С дневна, лунна, изгряваща или залезна, но винаги и само със светлиците. Затова още с появата на първите фотографии, още през XIX в., те са били наричани светлописи. А по-късно тази изящно съдържателна дума е била забравена и подменена с кадро, със снимки, с фото графики, фотографии…

Но какво знаем за началото на българските светлописи? А за неговото продължение през различните векове? Кои са първите ни светлописци, кога този моден за времето си занаят се превръща в изкуство, което и с блясъка на светкавиците си търси и намира заветно място в националната ни история.

Благодарение на родното ни фотоизкуство в българската обществена памет и днес продължават да пламтят най-светлите образи, които нацията ни е извикала за живот. И за безсмъртие.

Слава Богу, намери се един художник, който рисува със светлина, и той се присети да събере всичко известно, малко известно, премълчано или забранено свързано с онези българи, чието земно пребиваване е било посветено на светлописането.

Това е Зафер Галибов, който не се нуждае от специално представяне. Достатъчно е да кажем, че след 8 години проучвания, този майстор на фоторисунъка е станал истински издирвач на фотолетописите, истински изследовател на загубените във времето фотоси и фотохроники.

Галибов успява да възкреси от небитието всичко възможно по темата, рови се във всички достъпни хранилища и прекарва часове в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Историческия архив на БАН и Държавната агенция по архивите, както и във Военноисторическия музей в София, Археологическия музей във Варна, НБ „Иван Вазов“ в Пловдив, а също и в различни музейни сбирки от Русе, Самоков, Шумен, частни архиви и колекции, установява контакт с все още живи пра и праправуници и наследници.

Гости в студито са Зафер Галибов и доц. д-р Виолета Василчина, а доц. Георги Лозанов се включва по телефона.




Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15
Проф. Петя Осенова

За мрежите от думи и езиковите технологии

Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..

публикувано на 06.04.25 в 08:25

В Салала кола върви нагоре с изключен двигател

Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..

публикувано на 05.04.25 в 12:05
„Вампирова булка“, илюстрация на Любен Зидаров към „Български приказки“ от Николай Райнов, 1974

Скритата сила на вълшебната приказка: Целебните приказки

Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..

публикувано на 05.04.25 в 11:35