Идеята за това как действат ваксините се поражда още в древността, но същинското им откриване и прилагането им е свързано с някои от най-големите сътресения в човешката история. В хода на нашата цивилизация съществуват поне пет мащабни епидемии, които повлияват сериозно развитието на обществата – чума, едра шарка, коремен тиф, антракс и испански грип.
Векове наред хората са били безпомощни пред масовите инфекциозни заболявания, чиито невидими причинители стават известни едва в края на XIX век. Как се развива 
медицинската история на човечеството, дали още неандерталците са полагали грижи за своите болни, как повлияват големите епидемии върху политическото развитие и кои са първите идеи, че човешкият имунитет може да бъде подпомогнат при прием на определени вещества? На тези и други въпроси дават отговори д-р Мария Христова, археолог в Националния антропологичен музей към БАН, проф. Виктория Дойчева, епидемиолог в Медицинския университет, проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни заболявания, и д-р Диана Никова, пулмолог.
Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за природно..
В навечерието на 24 май проф. Светла Коева, директорка на Института за български език при БАН, която наскоро пое нов мандат, гостува на предаването "За думите". През последните 5-6 години финансирането на академичната наука се подобрява. "Тенденцията е положителна и смятам, че тя е необратима", казва проф. Коева и добавя: "Другото, което смятам,..
Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни. Говорим със..
Използвахме това словосъчетание с житейски и медицински привкус в диалога ни с проф. Цветалина Танкова – ендокринолог, преподавател, учен и изследовател на диабета. Поставихме акценти върху прословутото "коварство" на болестта, която протича без симптоми, без болка и няма изявена клинична картина. Коментирахме и последиците от захарната болест и..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Преди празничния 24 май в "Нашият ден" разговаряме с Диана Андреева , директор на Обсерваторията за изследване на културата. Повод за срещата е докладът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
