Нова, умна придобивка радва многобройните туристи, които се качват на Витоша. В местността Три кладенци, на 1940 метра надморска височина, малко над Конярника, на стратегическо място по маршрута между хижа Кумата и Черни връх, ги посреща новият заслон, наречен 2050. Защо точно 2050? – Ако погледнем назад, за последните 50 години в масовия туризъм отсъства подобна практика. От друга страна, дай Боже, в годините до 2050-та такива обекти да се множат, особено като се има предвид технологичната идея, с която се реализира проектът: да пази околната среда и да се вписва хармонично в нея.
Участниците в конкурса трябва да се справят със задължителни условия, сред които възможност за зареждане на малки електронни устройства, достъп до интернет, съхранение на електроенергия, достъп до материали за първа медицинска помощ, достъп до важна туристическа информация, наличие на сигнализация при мъгла. С решението на тези параметри обектът вече е в графата „заслон на бъдещето“. Има още: тъй като в защитената зона на Витоша не може да се строи, върху основите на съществуващ преди години заслон, разрушил се през 50-те години на миналия век е монтирано новото съоръжение с размери 4 на 4.5 м. В него могат да се подслонят до 16 туристи.
Да припомним, че още по време на 8-ото издание на Софийския фестивал на науката, заслонът е сглобен тренировъчно и представен пред любознателните посетители, които горещо одобряват технологичните решения. Оборудването е вградено в стените, акумулаторни батерии осигуряват енергия за затопляне на помещението. Заслонът е създаден от четири модула и отделна конструкция за основите.
Победителят е избран чрез конкурс, с председател на журито проф. Христо Пимпирев. Българските полярници много харесват идеята, която е подходяща и за Антарктида. На туристите също е дадена възможност да участват в избора на окончателния победител и те гласуват горе, в планината, където най-добре човек може да оцени кое е полезно и удобно, когато трябва да разчита на сигурно убежище и връзка с околния свят.
Заслонът е осъществен със съдействието на Природен парк „Витоша“, ентусиазма и труда на доброволци, начело с архитект Андрея Момерин.
Всичко започва по време на една разходка в планината, спомня си архитект Момерин. Замисля се колко е важно под Черни връх да има заслон в помощ на туристите при неблагоприятно време. И докато обикновено всеки иска да му е лесно, ето с каква молба екипът на арх. Андрея Момерин се обръща към институциите:
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
