„Всяка есенна вечер“ – тази пиеса на Иван Пейчев (1916-1976) звучи в рубриката „Радиотеатър след полунощ“ на 20 януари от 0.30 часа. Една пиеса, която на първо слушане би могла да се припознае като еталонна за направлението „социалистически реализъм“ – има антифашисти, които са добри, има агенти, които са лоши, има колебаещи се, които накрая избират пътя на борбата. Но това е само на пръв поглед: във „Всяка есенна вечер“ срещаме реплика, казана тъкмо за един комунист: „Предпочитам да плюя на по-чисто място“. Всъщност зад камуфлажа на правоверието Иван Пейчев оформя драматургичен текст, в който любовта е по-важна от идеите, а честността е запазена не само за функционерите, но и за обикновените хора.
Наричан „Принцът на поетите“, този шуменец се е славел с предизвикателното си поведение, излизащо извън рамките на считаното за прилично по онова време. Пък и за всяко време: лепнал на едно от дръвчетата пред парламента собственоръчно написана бележка (наскоро след 9.IX.1944): „Продава се Народното събрание. Справка Иван Пейчев, механа „София“. Публично нарича Димитър Полянов „Бездарник“, а за Никола Вапцаров си спомня: „Дойде едно момче от провинцията, запознахме се и му изпихме часовника“. Прочути са неговите реплики: „Я ми донеси една водка в името на българо-съветската дружба“ или „Ако не бях поет, щях да стана разбойник“. Наричан от близките си Капитана, той е душата на бохемските компании и в Шумен, и в София, но това не му пречи да проявява огромния си талант. Негов е текстът на песента от филма „Адаптация“, изпълнена от Васил Найденов, музика Митко Щерев. Въобще една от фигурите на българската култура от втората половина на ХХ в., благодарение на която можем да кажем, че е имало истинска култура, а не само блюдолизци на властта.
И така, „Всяка есенна вечер“, 20 януари 0.30 часа, „Радиотеатър след полунощ“.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg