Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Милен Врабевски за генетично заложеното родолюбие

В „Покана за пътуване“ ще опитате щир и люта национална гозба от Бутан, ще слушате Шер на Бродуей и грохота на водопадите Игуасу

| обновено на 02.09.19 в 09:37
18
Д-р Милен Врабевски с представители на българската общност в Албания.
Снимка: фондация „Българска памет“

Когато запитат първия гост в „Покана за пътуване“ колко деца има, той отговаря с усмивка „Над 40“. Съзнавам, че удивлението ви ескалира и ще поясня: Той и съпругата му Росица имат общо пет деца, а за останалите неговата фондация „Българска памет“ е платила ин витрото. Д-р Милен Врабевски е генетично обременен с родолюбие. Единият му прадядо хаджи Станю Врабевски е близък съратник на Левски и при него е открито едно от тефтерчетата на Апостола. Другият – Стойчо Бойчев е бил опълченец на Шипка. Техният потомък пък се е заел да подпомага личностното и социално-образователното развитие на млади хора от България, Украйна, Молдова, Албания, Румъния, Сърбия и Македония. Броят на тези юноши „заразени“ и с европейските ценности вече  надминава 7000.

За своята народополезна дейност д-р Милен Врабевски получи престижната награда „Европейски гражданин на годината“. Освен благодетел и тачен бизнесмен, той е композитор и продуцент. В последния му албум Sorcery inside участват легендарни музиканти като Саймън Филипс (Toto), Карл Сентънс (Nazareth), Ричард Грисман (River Hounds), Джон Пейн (ex-Asia) и Джоузеф Уилиямс (Toto). Авторът на музиката и текста д-р Милен Врабевски нарича Sorcery inside албум на търсещия ум. 

Човек пътува не само физически, премествайки тялото си в пространството. В това предизвикателство участват ума, сърцето и… небцето му. От последната дума става ясно, че е дошло време за рубриката Пътеводител на гастрономическия стопаджия. По комшийски и в Гори тилилейски.

Щир. Познатото у нас като плевел растение, в град Ван на едноименното езеро в Турция, се продава на големи връзки. За целебните му качества съм чувала от проф. Мария Златева, но кой знае защо у нас дори нейните проповеди не са насочили и най-отчаяните вегани към красивата трева. Във Ван ми обясниха какви витаминни бомби са зелените стръкове и аз захрупах, помпайки се с полезни вещества. Хммм. Не е идеално лошо. Може би със сол, зехтин и балсамов оцет дори би било прилично на вкус. Вездесъщата Уикипедия ме осведомява, че го наричат щира куча лобода или амарант, което звучи далеч по-поетично. Произходът на лиричното наименование идва от Древна Гърция. Елините го наричали „неугасващото“ или неувяхващото цвете. Според някои твърдения помагало срещу любовни мъки. В латинската и гръцката митология се твърди, че амарантът е ефикасен и срещу физически рани, душевни терзания, болка и всякакви други човешки тегоби и никога не увяхва, защото е магически.

Е, в зарзаватчийниците на Ван магически плевели колкото щеш.

В Бутан безразсъдно настоях да опитам националната гозба „Ема-датсе“ – свирепи люти чушки, задушени в местен кашкавал. След като няколко пъти ме попитаха сигурна ли съм, че искам да си го причиня, сервитьорите се впуснаха към кухнята да поръчат адската смес. После се скупчиха около масата ми, готови да дотърчат с пожарогасителя. Аз, обаче, привидно спокойно, нагъвах бруталната манджа като я гасях с бира и с топки ориз. За честта на „булгар, булгар“ изядох цялата паница и само пълните ми със сълзи очи издаваха какво ми е коствало.

Единственото ястие, което не подлютяват в Бутан е сладоледът. Освен огнедишащите субстанции, друга честа съставка на манджите там е сиренето от тибетски як, което се реже на малки зарчета и се суши, докато се получи твърда маса, способна да се съхранява дълги месеци.

Има пътешествия, които са като сонет, прочетен във влака – 14 стиха, които заминават с тракането на колелетата. Други обаче са като роман. В няколко тома. Тези странствания на духа те подбуждат да търсиш още и още. Те спохождат само най-големите късметлии. Една от тях е водещата на „Графити по въздуха“ по програма „Хоризонт“ Светлана Дичева. Тя не само е посетила Ню Йорк, ами е гледала „Шоуто на Шер“. Тя разказва за пищните и зрелищни постановки на мюзикъли, които е гледала в Америка и Англия, но и за обожествяването на творчески дълголетната певица и актриса.

От време на време, когато ме обземе мечтата за джунгла и гърмяща вода, започвам да се чудя къде точно се слага ударението на водопадите ИгуАсу или ИгуасУ. В студиото е д-р Силвия Паскалева, която като човек посетил ги два пъти, би трябвало да знае.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

До Бора Бора се пътува най-малко три дни, но си струва!

Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души. Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато..

публикувано на 02.11.24 в 12:15
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39

Църква и власт – имперски практики

"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..

публикувано на 01.11.24 в 09:26
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37