На 14 февруари преди 1150 години първоучителят и създателят на българската славянска азбука напуска земния мир на 42-годишна възраст. Успението на свети Кирил Славянобългарски се отбелязва не само от православните християни, то е включено в римския календар още през 1880 г. с була на папа Лъв ХIII като ден за почит към светите братя Кирил и Методий, обявени в наше време за съпокровители на Европа.
На 1150-годишнината от успението на св. Константин-Кирил Философ и 150-годишнината на БАН е посветена международната научна конференция от 13 до 15 февруари, организирана от Кирило-методиевския научен център при БАН под патронажа на президента на Републиката.
За паметта, боговдъхновеното дело на първоучителя и за неговите плодове в духовния и културния живот на славянството и на Европа, за привилегията и дълга ни да настояваме истината за делото му да не бъде изопачавана и забравяна в предаването „За думите“ разговаряхме с проф. Славия Бърлиева, директорка на Кирило-методиевския научен център при БАН.
Глаголицата е създадена от светите братя за един жив български говор от Солунско и напълно отговаря на неговите фонетични особености, а кирилицата, дело на учениците и следовниците им и наречена така за слава, чест и почит на св. Кирил, включва към заетите от гръцката азбука букви и знаци, отново отразяващи звуковете на българската жива реч от онова време.
В България намира прием и процъфтява новата славянска писмена култура. Това трябва да се помни и знае не само от нашите „азбукарчета“, но и от всички чужди политици и услужливи учени, склонни да се заиграват с историята според целите си.
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На днешния 17 януари си спомняме за големия български поет Атанас Далчев , който ни напусна на тази дата през 1978 година . Атанас Далчев е..
С покана за един специален концерт в "Артефир" гостува музикантката и асистент в НМА "Проф. Панчо Владигеров" Сабина Йорданова . Утре (18 януари)..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg