Те в голямата си част са откъси от текстове на древни философи, поети и политици. Извадени от текста и от контекста, много често поемат в съвсем различна посока от идеята на автора. Освен всичко, в коренно променения свят „вечните“ мъдрости говорят на съвременния човек това, което той е склонен да чуе.
Не че няма вечни истини, що се отнася до човешката природа, навярно тъкмо това кара книгоиздателите да печатат сборници с крилати фрази, интернет да гъмжи от цитати и афоризми, а ние да намираме в тях аргументи, когато спорим, коментираме, изказваме твърдение или оборваме чуждо.
Има хора искрено „влюбени“ в сентенциите и цитатите, а принадлежащите към някои гилдии – юристи, медици, филолози, в чието образование и практика присъства латинският език, като че ли са по-склонни да ги употребяват, при това в оригинал. Познавам и доста противници на цитирането на чужди мисли, пък било то и крилати.
Така или иначе, сентенциите, афоризмите, фразеологизмите на древните мислители са част от общоевропейската култура. Много от тях са вплетени в местния словесен фолклор и са формирали възгледите на поколения. Затова те са интересни и важни, а от време на време събуждат желанието ни да поровим в историята им, за да разберем какво всъщност е казал авторът.
Точно това правим в предаването с помощта на преподавателя по латински език Димитър Драгнев.
• 25 години „За думите“ – от фонда на предаването
• Езикови справки по радиото: „лабарце“ или „алабраце“
• Забравени думи: с участието на слушателите
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
На 25 февруари се открива изложбата "Васка Емануилова и Париж" - първата изложба от музейната програма на галерия "Васка Емануилова", която отбелязва 120..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg