Чия е била Македония? В своите „филипики” Демостен, най-яростният противник на македонския цар Филип, се гневи: „Не е ли Филип неприятел, не е ли варварин!” Страховете на Демостен се сбъдват – през 338 г. пр. Хр. Гърция претърпява тежко поражение при Херонея, прегазена от македонската конница и фалангата. Древните гърци считали, че македонците не са от елинската раса.
С настаняването на славяните и прабългарите през V-VII в. на Балканите и със създаването на Българската държава, която много бързо укрепва и през IX в. присъединява големи територии от Македония, тази земя става неразделна част от българското етническо пространство и се превръща в „третия дял от Българското царство”.
Решителната стъпка на България към европейския избор – приемането на християнството – започва от Македония. На 14 септември 865 г., Кръстовден, в най-западната част на държавата – в днешното албанско село Балши, княз Борис I се покръства. Той избрал за този акт именно западните предели, защото тук сред голяма част от завареното от славяните и прабългарите местно население християнството било вече познато и някои от тях изповядвали християнската вяра – та нали именно тук, в Македония, апостол Павел проповядва за пръв път светото учение на европейския континент.
Питането „Чия е Македония?” затвърждава историческата истина – българска, защото основният етнически състав е български и от IX в. до днес дълги столетия е била част от Българската държава. Основните стълбове, които крепят тази истина, са историческите документи и факти, от които с най-ярка сила блести великото дело на светите братя Кирил и Методий, които създават славянската азбука и превеждат светите книги на говора на солунските славяни, а техните ученици допринасят за формирането на българската славяноезична народност. България, извоювала самостоятелна автокефална църква със свой собствен литургичен език, се издига като значима с монолитно в културно и духовно отношение население от Плиска до Охрид.
В разговора участват Кирил Илиев, д-р Иван Николов и изследователят Цанко Серафимов.
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
