Личните имена в средновековна Македония

Според писмени паметници от 13-и и 14-и век около 80% от имената на обитателите на земите, обхващащи днешна Северна Македония, са славянски. Останалите са с библейски произход, срещат се и някои влашки и албански. Що се отнася до значението им, те включват името на Бог, роднински названия, корени, назоваващи положителни качества като „драг“, „рад“, „мил“, „добр“, „мир“, „тих“ и др.  Воинските добродетели, силата и устойчивостта също са сред качествата, вложени като пожелание в имената, наред с красотата и младостта. В средновековните ръкописи се срещат и прякори, които, за разлика от рождените имена, характеризират носителите си според техни лични качества, прояви, външни особености, социално положение.
Какви изводи правят езиковедите от картината на личните имена  в тази част от българската езикова територия обобщава проф. Лора Тасева.

• 25 години „За думите: „Закон и законност в Средновековието“ – от фонда на предаването

• Забравени думи: хубави, многозначни, колоритни думи и съчетания, които (почти) сме забравили