Светлината на света

Така нарича себе си Божият син според някои средновековни старобългарски текстове. Праведните християни са „синове на светлината“, „чеда на светлината и деня“. Нечестивият и неговите слуги, злите и грешните пък са „тъмни“, „мрачни“, „врани“. Свързването на светлината с доброто, полезното, добротворното, а на тъмнината с опасното, чуждото, зловредното съществува още от най-древните митологични представи на човека за света. Християнството наследява тази идея и я извежда до категории като праведност, святост и греховност, неверие, езичество. Новобългарските дамаскини от 17-и век поддържат религиозния смисъл на идеята за светлината и тъмнината като обръщат специално внимание и на напълно реалните човешки прегрешения, съвсем естествено описани като „тъмни и черни като смола и катран“.

В Светлия вторник на Светлата седмица доц. Ваня Мичева разказва как предците ни са осмисляли светлото и тъмното и с какви думи са изразявали представите си. Впрочем, ние ги използваме и днес.

• 25 години „За думите“: от фонда на предаването – „Български топоними в Европа“; „Тома Неверни, Пигмалион и Галатея, Химера“