Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Зана“ и пулсацията на времето

Снимка: Даниела Манолова

Повестта „Зана“ на Керана Ангелова, издадена през 1998, и радио драматизацията на Биляна Петрова са текстовете, върху които възникна през 2016 аудиото „Зана“. Пътят от текста и образността на прозата на Керана Ангелова до фантазните и реални аудио образи, случили се и разказани сцени, скокове напред и назад във времето и акустични картини е път на дълго навлизане в повествователните и емоционални възможности на гласовете, звуците, ритъма, музиката, звуците и шумовете.

Едно от супер постиженията на тази игрална продукция е фактът, че дори на финала, при слушане, дори при едно необичайно слушане, при което публиката не стои пред радио или монитор, а в студио пред мощни тонколони, с прецизно изчислени точки на стереото, и трябва да поглъща аудио на български език, докато държи в ръце и чете транскрипт с паралелно подредени оригинален български текст и превод на английски, дори при това слушане тази публика оцени мелодиката, оригиналността и дълбочината на началния текст на повестта.

„Зана“ е четвъртата Най-добра радиодрама за годината в Европа според финала на PRIX EUROPA Берлин през 2016, фестивал номер 1 за радио и телевизия на континента. Това е последният голям успех на Радиотеатъра в България и можете да разберете какво означава този факт, като чуете „Зана“.

Актьорските гласове на Станка Калчева, Снежина Рашева, Сабина Коен, Димитър Костадинов, Слав Стоянов, Аделина Петрова, Огнян Симеонов дават нов живот на една история, толкова невероятна в своята автентичност и същевременно толкова документално-правдоподобна в своята приказност. „Зана“, измислена за радио, е полифоничен спектакъл с музиката и саунд дизайна на Асен Аврамов и звукорежисурата на Калин Николов, Живко Марев и Константин Райдовски.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02