Плажно пиршество в Дананг

Мира Баджева разказва за вкусните си приключения в Никарагуа

публикувано на 06.01.20 в 08:36]

БНР Новини

Драгон бридж е дълъг 666 метра, но в това число няма нищо сакрално – просто в Азия тройната шестица се смята за троен късмет.

Снимка: Магдалена Гигова

За повечето българи Виетнам е смътен спомен за усърдни гастарбйтери, дошли у нас по линия на социалистическото сътрудничество, евтино кафе с не особено добро качество и островърхи сламени шапки. От всичко изброено верни са само шапките. В днешен Виетнам, или поне в Дананг, откъдето се завърнах неотдавна, не срещнах човек, който да знае къде е България, камо ли, че негови сънародници са строили пътища и заводи у нас. Кафето не е евтино, но пък има незабравим аромат и туристите го купуват, опаковано като сувенир. Е, островърхите шапки съществуват, но също са за тях, а не за виетнамците, които предпочитат световните модни марки. Впрочем, и пълчищата велосипеди са заменени от новички мотоциклети. Само правилата за движение са непроменени – пресичате на собствен риск, дори и на зелено. Както вече се досетихте, ще ви водя до Виетнам
Може да не сте чували за град Дананг, но със сигурност в социалните мрежи сте ахкали пред две от забележителностите му. Единият мост - Драгон бридж е най-сниманият и показван обект в Инстаграм за 2018 година. Особено във вечерните часове, когато главата на дракона бълва огън. Другият – Голдън бридж поразява въображението с архитектурната хрумка да бъде придържан от гигантски човешки ръце. Видео с него от месеци събира лайкове във Фейсбук.

Извън „мостовите“ места за туристическо поклонение, Дананг може да се похвали с 32 километра плажна ивица, поръбила крайбрежието на Южнокитайско море като азиатска шевица. Казано накратко – този виетнамски курорт е всичко онова, което нашите черноморски летовища вече не са. Тук планината слиза до брега и нежно целува водата без бетонни препятствия. Пясъкът е ситен, бял и само пред големите хотели „нашарен“ с чадъри и шезлонги, спасителни постове и шатри за водни спортове. Заведенията се гушат под палмите извън широкия поне 20 метра плаж, а в хотелите „на първа линия“ не могат от балкона да си топят краката в морето. Местата за отсядане са чак оттатък шосето. Нищо, че са представители на най-големите вериги в света. Един от тях, разположен извън града, е открит през 2017 година специално за срещата на Тръмп, Путин и Си Дзинпин и в него на видно място се пазят столовете им под тежък 2,5 тона кристален полилей. Курортът се гордее с най-дългия басейн във Виетнам - цели 250 метра, който спира при първите песъчинки на крайбрежието.

Списание „Форбс“ класира плажовете на Дананг сред най-красивите на планетата. В работни дни човек може да се почувства там като Робинзон на пустинен остров. Местните смятат бялата кожа за изключително достойнство и затова предпочитат да тичат сутринта преди изгрев по пясъка или да поседнат на крайбрежната алея с приятели след залез слънце. Това важи и за многобройните корейски и японски туристи.
Ако вече се чудите къде е този Дананг – намира се на брега на Южнокитайско море в северната част на Виетнам, на 759 км от столицата Ханой и на 960 км от Хошимин, популярен повече като Сайгон. Населението му е около милион, а общата площ 1283 кв.км. Но тези факти в съчетание с информацията, че градът е традиционно голямо пристанище не бива да ви отказват от идеята да го посетите. Пояснявам: практически селищата са две. Курортната част е отделена от типично градската от река Хан, която е широка няколко стотин метра. На Запад са кадаифът от улици с рева на мотопедите, магазините и местното население. На изток от реката е кротката туристическа зона със зелени оазиси, луксозни хотели, не особено интензивно движение и някой и друг мол. Добрата новина е, че вече не е необходимо да прекачвате три самолета, за да стигнете до този филиал на рая. От Доха полетът до Дананг е директен и трае 7 часа, а четирите часа от София до катарската столица кой ги брои.
И понеже още от времето, когато в Дананг са изпращали на почивка американските войници от близката военна база, са осъзнали, че природните дадености не са достатъчни, за да се привлече един гост, местните непрекъснато обогатяват атракциите.
За рядката маймунка червенокрак лонгур и как замъците на Лоара се пренасят в Дананг ще ви разкажа следващия път.

След толкова далечна екзотика, антидотът е родолюбивата рубрика на Светослав Марков и Теодор Борисов „50 места от българската история отвъд България“. Да посетим паметника на българските студенти-партизани Словакия, че дълъг път ни чака. Чак до Никарагуа.
Мнозина предпочитат Никарагуа заради природата и чудните гледки. Снимка: Мира Баджева

Мнозина предпочитат Никарагуа заради природата и чудните гледки. Снимка: Мира Баджева

Мира Баджева е известно име в българската журналистика, тя е първата носителка на наградата Черноризец Храбър и дългогодишен главен редактор на „Жената днес“, а в момента – издател на списанието за пътешествия „Воаяж“. Тя бе на една мечтана разходка из Централна, или както Мира я нарича, Мезо Америка – Гватемала, Никарагуа, Ел Салвадор, Хондурас… Понеже в съзнанието ни Никарагуа присъства главно със словосъчетанието „оръжие-пари—контри“ и диктатора-трафикант Мануел Нориега, помолих Мира Баджева да ни покаже другото лице на тази непозната страна – бедна, но колоритна. С колониална архитектура, градове, където на всеки ъгъл се чете поезия, музей на шоколада, в който го сервират под формата на напитка със стрити люти чушки и разходки с карета из старинни квартали. Освен това Никарагуа е фиеста, страхотни плажове на двете океански крайбрежия, езеро, вулкани, сладководно море … И много вкусна кухня. Е, Мира Баджева не се е престрашила да опита печена игуана, но пък си е хапнала наволя от местните специалитети.