На 25 януари посрещаме Китайската нова година. Според Китайския лунен календар това е Годината на металния плъх, която ще ни донесе много творческа енергия, нови преживявания и възможности в сферата на финансите и любовта.
Най-интересни се очертава да са тържествата в Пекин, който успява да смеси перфектно традициите и съвременността за Пролетния празник. В първите дни обичаят е да се посещават храмови панаири или събори. Те включват различни забавления, като представления на местни артисти, танци на лъва и дракона, специални зони за храна, щандове със сувенири и ръчно изработени изделия, музикални изпълнения и много други.
В Северен Китай друго популярно място за празничния период е Харбин, който по това време на годината се превръща в зимна приказка. Фестивалът на ледените и снежни скулптури привлича милиони хора от цял свят всяка година. През 2020-а снежната феерия съвпада с Китайската нова година и ще продължи до 28 февруари.
Друга много обещаваща празнична дестинация е китайската южна провинция Гуанджоу, градът, където наистина можем да отпразнуваме идването на пролетта. По това време на годината той е известен с изложенията си за цветя, които обикновено започват три дни преди Пролетния празник. Освен тях по улиците има много представления, танци и фойерверки.
Китайската нова година е най-големият и дългоочакван празник за китайците. Известен е като „Голямото пролетно пътуване“ без аналог по света. Само за миналата година за празника са пътували 7 милиона китайци. Тази година се очаква транспортната мрежа да е дори още по-натоварена, тъй като празникът съвпада с ваканцията на студентите. Предвижда се броят на пътуванията в страната през 40-дневния период от 10 януари до 18 февруари да достигне 3 милиарда.
Кои са най-предпочитаните дестинации за новогодишните тържества и как българската общност в Китай ще посрещне Китайската нова година? – можете да чуете в звуковия файл.В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg