За професията и науката в разрешаването на важни въпроси от обществено значение. Среща преди началото на първата презентация на биолога Виолета Желязкова на тема „Защо са болни прилепите и можем ли да ги излекуваме“, която е част от поредицата „Нови заболявания, далечни пътувания и прилепи: какво е общото между всичко това“ на Националния природонаучен музей при БАН. Лекцията е организирана онлайн чрез платформата zoom.us. Виолета Желязкова е Главен герой в "Нашият ден"
"Аз съм от тези биолози, които не се страхуват да се изцапат в желанието си да се докоснат по-близо до природата. Завърших Софийския университет "Свети Климент Охридски" като магистър по Генетика и геномика и Микология и алгология, а в момента съм докторант в Националния природонаучен музей към Българската академия на науките. Изследователските ми интереси попадат в сферата на молекулярната популационна генетика, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която се занимава с изследването на прилепите). Основният ми проект е свързан с Болестта на белия нос при прилепите, причинявана от пещерната гъбичка Pseudogymnoascus destructans." – Така представя себе си Виолета Желязкова.
"Когато бях на седем години, гледах един документален филм, където възрастни хора се катереха по дърветата и никой не им се караше, защото те се катереха да ги изследват. Тогава реших, че ще бъда биолог. В последствие намерих хубави възможности в Националния прородонаучен музей. Това е една професия, която винаги е интересна, винаги има нещо ново, дните не са едни и същи и продължавамда я обичам. По-късно в гимназията записах пещерен клуб – и затова прилепите."
Всеки вид има своето място в екосистемите и липсата му често води до нарушение на тези екосистеми, категорична е Виолета Желязкова.
"Прилепите изяждат огромни количестви насекоми. Което означава, че когато тях ги няма, има много повече вредители върху селскостопанските култури, което трябва да се компенсира с пестициди, а това е нездравословно."
"Като част от изследователската общност, посветила се на проблемите на Белия нос, конкретните ми цели са разширяване на познанията върху популационната динамика на P. destructans, както и на неговото разпространение и екологични изисквания, което в дългосрочен план би допринесло за опазването на прилепите. Интересувам се от ролята, която играят хората в пренасянато на микроорганизми от една подземна екосистема до друга, и се старая да популяризирам пещерите като уникални естествени лаборатории с огромен потенциал за научни открития и най-чист източник на вдъхновение от страна на неизвестното", разказва Виолета Желязкова.
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg