Екип от млади учени създаде „Климатека“ – онлайн информационна платформа, която цели да направи науката за климата достъпна за всички като достоверен източник на информация за климатичните промени.
Каузата на екипа е да информира за причините и следствията от климатичните промени чрез предоставяне на висококачествено съдържание и разяснение защо въпросите за климатичните промени ни засягат пряко и защо нашето критично мислене към тях е важно. Официалният старт на https://www.climateka.bg/ беше на 5-и юни – Световният ден на околната среда.
Четирима младежи стоят зад идеята „Климатека“ – трима са учени: Симеон Матев, Петко Божков, Борислав Григоров – специалисти в областите: климатология и метеорология, геоморфология и биоразнообразие.
Климатът се променя и човешките дейности ускоряват тези промени, но това не спира разпространението на митовете и заблудите за този проблем. Съдържанието в www.climateka.bg/ е разделено в две направления. Първото е авторски публикации, обособени в категориите: атмосфера, биоразнообразие, земеделие и почви, икономика и енергетика, природни процеси и други. Второто направление: „Митове“ развенчава разпространени и подвеждащи теории, свързани с климатичните промени.
„Основната ни цел е да представим климатичните промени по възможно най-разбираем начин за широката публика, не само за научните среди, като не спестяваме научните факти, а ги поднасяме по достъпен начин. В момента ние сме единствената платформа изцяло на български език, която предоставя такова специализирано съдържание. В България не се говори по темите, свързани с климатичните промени, и когато те влизат в медиите, най-често това става в контекста на някакви политически решения или на новини, които не свързани с България. Крайно време е и у нас да говорим сериозно за климатичните промени.“ – казва д-р Петко Божков.
Чуйте интервюто на Ася Чанева с д-р Петко Божков.
Симеон Матев е докторант по климатология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е в екипа на „Времето“ в почти всички телевизии, както зад кадър, така и в ефир. В работата си се старае да отговори на всички въпроси, свързани с климат, въздух, води и други свързани теми.
Петко Божков е географ и преподавател в Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ „Св. Климент Охридски“. Има докторска степен по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“. Работи по различни проекти, свързани със скоростта на природни процеси като изветряне, срутища, ерозия и връзката им с климатичните условия във високопланинския пояс на България. Амбицията на Петко е да разпространява знанията си за ефекта от климатичните промени върху природната среда по разбираем за всички начин.
Борислав Григоров е главен асистент съм в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е „География и биология“, магистър е по „Физическа география и ландшафтна екология“, доктор е в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор в над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания. Борислав дава своя принос към „Климатека“ като изяснява влиянието на климатичните промени с основен акцент върху биоразнообразието.
Пламена Маринова е двигателят на проекта с опит в сферата на корпоративните комуникации, маркетинга и рекламата, а със знанията си допринася за създаването и осъществяването на „Климатека“. В www.climateka.bg/ можете да прочетете авторски статии в научнопопулярен стил в различни направления, свързани с климатичните промени, които обясняват защо и как стават всички тези процеси.
С певеца Александър Александров-Алекс неотдавна се разговорихме за пътешествията му по света - за Тайланд, Тайван и Дубай. Тогава той ми каза, че няколко пъти е бил на различни фестивали в Индия и аз силно се развълнувах, понеже не съм ходила в щата Пенджаб. А от разни книжки знам, че името му идва от Петоречие – срещата на пет реки и там в зората..
Свидетелски, преизказни, съдържащи умозаключения или изразяващи съмнение глаголни форми – езикът ни разполага с тях, а използващите и възприемащите ги спонтанно ги избират или реагират във всекидневното общуване. Едно ново направление в лингвистиката – перцептуалната лингвистика – изследва начините на въздействие на определени глаголни форми върху..
В Геолого-географския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" всеки може да изследва себе си, изследвайки света. Предаването "Следобед за любопитните" гостува на факултета. "Нашият факултет е един от най-иновативните в университета, тъй като трансформирахме специалностите си, така че да отговарят на професии на бъдещето, които започват да се оформят...
Първи стъпки Аз съм тръгнал от ромската махала на град Кюстендил. Минах през читалището в махалата, минах през училището, което според мен е най-важното нещо в живота на един човек. И всичко това, което правих през годините и като самодеец (аз съм се занимавал с театър и естрадна сатира, снимал съм разни нещица за местната кабелна телевизия), ми..
Той е на 25, бъдещ лекар, който избира своя път в детска възраст и върви по него уверено, с много вдъхновение и ентусиазъм. Стоимен Димитров завършва специалност "Медицина", в МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна. Бъдещият лекар е избрал за свое професионално призвание ревматологията. Интересите му са в сферите на социалнозначимите ревматични..
Как да отразяваме човешки трагедии и смърт, коментира в рубриката "Въпреки мрежата" в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова ,..
Книгата "Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 г." с лекции на Иван Шишманов (1862-1928) излезе скоро на български език, след като в Германия се..
В епизод 586 "Трамвай по желание" представя на своята публика прочутия в САЩ и по света български художник Рос Росин. Конкретен повод за вниманието към..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg