Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Млади учени правят науката за климата достъпна

Екип от млади учени създаде „Климатека“ – онлайн информационна платформа, която цели да направи науката за климата достъпна за всички като достоверен източник на информация за климатичните промени.

Каузата на екипа е да информира за причините и следствията от климатичните промени чрез предоставяне на висококачествено съдържание и разяснение защо въпросите за климатичните промени ни засягат пряко и защо нашето критично мислене към тях е важно. Официалният старт на https://www.climateka.bg/ беше на 5-и юни – Световният ден на околната среда.

Четирима младежи стоят зад идеята „Климатека“ – трима са учени: Симеон Матев, Петко Божков, Борислав Григоров – специалисти в областите: климатология и метеорология, геоморфология и биоразнообразие.

Петко Божков - личен архивКлиматът се променя и човешките дейности ускоряват тези промени, но това не спира разпространението на митовете и заблудите за този проблем. Съдържанието в www.climateka.bg/ е разделено в две направления. Първото е авторски публикации, обособени в категориите: атмосфера, биоразнообразие, земеделие и почви, икономика и енергетика, природни процеси и други. Второто направление: „Митове“ развенчава разпространени и подвеждащи теории, свързани с климатичните промени.

„Основната ни цел е да представим климатичните промени по възможно най-разбираем начин за широката публика, не само за научните среди, като не спестяваме научните факти, а ги поднасяме по достъпен начин. В момента ние сме единствената платформа изцяло на български език, която предоставя такова специализирано съдържание. В България не се говори по темите, свързани с климатичните промени, и когато те влизат в медиите, най-често това става в контекста на някакви политически решения или на новини, които не свързани с България. Крайно време е и у нас да говорим сериозно за климатичните промени.“ – казва д-р Петко Божков.

Чуйте интервюто на Ася Чанева с д-р Петко Божков.

Симеон Матев е докторант по климатология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е в екипа на „Времето“ в почти всички телевизии, както зад кадър, така и в ефир. В работата си се старае да отговори на всички въпроси, свързани с климат, въздух, води и други свързани теми.

Петко Божков е географ и преподавател в Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ „Св. Климент Охридски“. Има докторска степен по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“. Работи по различни проекти, свързани със скоростта на природни процеси като изветряне, срутища, ерозия и връзката им с климатичните условия във високопланинския пояс на България. Амбицията на Петко е да разпространява знанията си за ефекта от климатичните промени върху природната среда по разбираем за всички начин.

Борислав Григоров е главен асистент съм в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е „География и биология“, магистър е по „Физическа география и ландшафтна екология“, доктор е в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор в над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания. Борислав дава своя принос към „Климатека“ като изяснява влиянието на климатичните промени с основен акцент върху биоразнообразието.

Пламена Маринова е двигателят на проекта с опит в сферата на корпоративните комуникации, маркетинга и рекламата, а със знанията си допринася за създаването и осъществяването на „Климатека“. В www.climateka.bg/ можете да прочетете авторски статии в научнопопулярен стил в различни направления, свързани с климатичните промени, които обясняват защо и как стават всички тези процеси.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Gypsy Lore Society – годишна среща в София

През далечната 1888 във Великобритания   се създава международна ромска организация, наречена Gypsy Lore Society. Целта му и тогава, а и сега, е да обединява и установява по-тесни контакти между учените, изучаващи историята и културата на ромите – и отседналите и пътуващите (роувъри и травълърс както още ги наричат). Периодично това Общество..

публикувано на 03.10.24 в 08:10
Махатма Ганди и Лев Толстой

История на ненасилието

Ако те ударят по едната буза, да обръщаш ли другата, или да биеш и ти, хем по-силно? И поученията на Исус от планината, и източните религии разсъждават над тези дилеми откак свят светува. Говорим за философията на ненасилието, може би политически най ярко въплътена от Махатма Ганди с революцията в Индия, но и за фигури като Лев Толстой, Мартин Лутър..

публикувано на 02.10.24 в 18:51
„Сказание за цар Самуил“ - маслени бои, платно, Васил Горанов

Цар Самуил – 1010 години от смъртта му

Когато става дума за българските царе и се спомене името на цар Самуил, първото, което изплува в съзнанието ни, е историята за ослепените негови войни. Едва след това се сещаме и за легендите,   разказвани за него. Тази година на 6 октомври се навършват 1010 години от трагичната му смърт. В ход е подготовката за тържественото отбелязване на тази..

публикувано на 02.10.24 в 15:10

Силвия Лакова: Децата са любознателни, отворени и бързо усвояват нови знания

Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..

публикувано на 01.10.24 в 17:45

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..

публикувано на 01.10.24 в 09:30