Антон Страшимиров безспорно е една от най-колоритните, най-интересните, най-нестандартните личности в българската култура. Навлиза в културния и обществения живот през 90-те години на XIX век. Навлиза шумно – той винаги е бил майстор и любител на скандалите – навлиза победоносно, навлиза с едно чувство, което няма да го остави до края на живота му – чувството на призваност, че е обречен да извърши големи неща в българската култура, че е обречен да бъде начело на всичко ново, което идва в българската култура.
Навлиза активно в гражданските и културните борби на своето време. Изключително властна натура, но не жаден за власт, която се изразява чрез пари и постове, а жаден за властта на културния водач, на мисионера, на избрания. Човек на крайностите и на страстта. Това разказва проф. Милена Кирова за личността и творчеството на големия български писател.
Чуйте материала на Стефани Ангелова и проф. Милена Кирова от Златния фонд на БНР в звуковия файл.
Антон Страшимиров печата за пръв път през 1889 година в шуменското списание „Искра“ — стихотворението „Мъчно, тясно ми е — простор ми дайте“ (№3, с псевдоним Мирьо). Първия си разказ „Дулчев“ (с псевдоним Т-о) публикува през 1892 г. в №21 на списание „Лъча“ в Пазарджик. Сътрудничи на „Ден“, „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Ново време“, „Социалист“, „Летописи“, „Просвета“, „Демократически преглед“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“ и други. В ранните разкази на Страшимиров — „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Герои на разказите му са бунтари, непокорници, които не се помиряват с неправдите. В основата на повестта „Змей“ са суеверието и предразсъдъците в традиционното българско село. В изображението на семейнобитовите отношения се вграждат елементи на фантастично-митологичното мислене. Повестта „Кръстопът“ е картина на селските бунтове срещу десятъка по времето на радослависткото управление (1899–1901). Към селската белетристика на Страшимиров принадлежи и романът „Есенни дни“, в който мотивът за любовта на двама млади е наситен с остродраматични конфликти. Опитвайки се да разруши старата битова кора, Страшимиров създава поредица романи, в които се стреми да обхване живота на големия град, да разгадае духовната криза на интелигенцията. „Смутно време“, „Среща“, „Висящ мост“, „Бена“, „Пропаст“. Романът-хроника „Вихър. С шопите към Цариград“, създаден през Балканската война, обединява различни жанрове. Отличава се с подчертана автобиографичност, с оригинални народоведски наблюдения.
Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Същинската тема на романа е не толкова погромът след потушаването на Септемврийското въстание 1923, колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. Бунтарството на Страшимиров е изразено и в недовършения роман „Роби“, където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в развитието на действието. Първата му пиеса е „Сватба в Болярово“, следват „Вампир“ - пиеса за първичните тъмни страсти, които изправят майка срещу дъщеря и тласкат героите към гибел. Комедията „Свекърва“ е писана за откриването на Народния театър в София и се играе успешно и до днес. Във фарса „Пред Влахернските врата“ (1908) Страшимиров се връща към преексплоатираната тема за брака-сметка и властта на парите. Със сюжети от борбата за освобождение на Македония са пиесите „Прилепски светци“ и „Отвъд“. В стремежа си да създаде модерна драма — „Ревека“, „Към слънцето“ („Отрешени“), „Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“, Страшимиров повтаря теми, идеи, мотиви, заети от Метерлинк, Фридрих Ницше и Станислав Пшибишевски.
Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, където подробно разглежда българските етнически групи; на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.
Днес в Художествената галерия на Историческия музей в Балчик от 17:30 часа се открива изложбата ''Пресечни точки''. Тя може да бъде разгледана до 27 юни 2025 г. С авторите ѝ – художниците Юлиана Текова, Мими Добрева и Гълъб Гълъбов – разговаря редакторът Ани Маринова. Защо са избрали Балчик и какво е общото между тримата автори чуйте в звуковия..
"Текст и изображение" е издание, което съдържа доклади от интердисциплинарна конференция, организирана от Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" през 2023 година. Годината е избрана неслучайно, защото тя е знакова за НАТФИЗ. През нея се отбеляза 75 години от създаването на Академията и 70 години от основаването..
Бафомет е символът на двойствеността и просветлението. Името му се появява за първи път по време на процесите срещу рицарите тамплиери в началото на XIV век, където се твърди, че тамплиерите се покланят именно на този идол. Ени гматичната фигура, обвита в мистерия и противоречия, пленява въображението на мнозина през цялата история. Съвременното..
Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в изкуството. Като творец си успял тогава – когато дадеш именно отговор за смисъла на търсещия, поне така смята режисьорът Ники Илиев, чийто последен филм "Без крила" разказва житейската драма..
Кампанията "Следи от изчезване" цели да запази екологичното разнообразие в българските планини. В миналото родните планини са били обитавани от животни, които днес трудно могат да се видят извън зоологическата градина. Между тях са еленът лопатарът, рисът и муфлонът, чиито следи бавно и необратимо изчезват. Кампанията включва и пътуваща..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg