Антон Страшимиров безспорно е една от най-колоритните, най-интересните, най-нестандартните личности в българската култура. Навлиза в културния и обществения живот през 90-те години на XIX век. Навлиза шумно – той винаги е бил майстор и любител на скандалите – навлиза победоносно, навлиза с едно чувство, което няма да го остави до края на живота му – чувството на призваност, че е обречен да извърши големи неща в българската култура, че е обречен да бъде начело на всичко ново, което идва в българската култура.
Навлиза активно в гражданските и културните борби на своето време. Изключително властна натура, но не жаден за власт, която се изразява чрез пари и постове, а жаден за властта на културния водач, на мисионера, на избрания. Човек на крайностите и на страстта. Това разказва проф. Милена Кирова за личността и творчеството на големия български писател.
Чуйте материала на Стефани Ангелова и проф. Милена Кирова от Златния фонд на БНР в звуковия файл.
Антон Страшимиров печата за пръв път през 1889 година в шуменското списание „Искра“ — стихотворението „Мъчно, тясно ми е — простор ми дайте“ (№3, с псевдоним Мирьо). Първия си разказ „Дулчев“ (с псевдоним Т-о) публикува през 1892 г. в №21 на списание „Лъча“ в Пазарджик. Сътрудничи на „Ден“, „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Ново време“, „Социалист“, „Летописи“, „Просвета“, „Демократически преглед“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“ и други. В ранните разкази на Страшимиров — „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Герои на разказите му са бунтари, непокорници, които не се помиряват с неправдите. В основата на повестта „Змей“ са суеверието и предразсъдъците в традиционното българско село. В изображението на семейнобитовите отношения се вграждат елементи на фантастично-митологичното мислене. Повестта „Кръстопът“ е картина на селските бунтове срещу десятъка по времето на радослависткото управление (1899–1901). Към селската белетристика на Страшимиров принадлежи и романът „Есенни дни“, в който мотивът за любовта на двама млади е наситен с остродраматични конфликти. Опитвайки се да разруши старата битова кора, Страшимиров създава поредица романи, в които се стреми да обхване живота на големия град, да разгадае духовната криза на интелигенцията. „Смутно време“, „Среща“, „Висящ мост“, „Бена“, „Пропаст“. Романът-хроника „Вихър. С шопите към Цариград“, създаден през Балканската война, обединява различни жанрове. Отличава се с подчертана автобиографичност, с оригинални народоведски наблюдения.
Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Същинската тема на романа е не толкова погромът след потушаването на Септемврийското въстание 1923, колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. Бунтарството на Страшимиров е изразено и в недовършения роман „Роби“, където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в развитието на действието. Първата му пиеса е „Сватба в Болярово“, следват „Вампир“ - пиеса за първичните тъмни страсти, които изправят майка срещу дъщеря и тласкат героите към гибел. Комедията „Свекърва“ е писана за откриването на Народния театър в София и се играе успешно и до днес. Във фарса „Пред Влахернските врата“ (1908) Страшимиров се връща към преексплоатираната тема за брака-сметка и властта на парите. Със сюжети от борбата за освобождение на Македония са пиесите „Прилепски светци“ и „Отвъд“. В стремежа си да създаде модерна драма — „Ревека“, „Към слънцето“ („Отрешени“), „Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“, Страшимиров повтаря теми, идеи, мотиви, заети от Метерлинк, Фридрих Ницше и Станислав Пшибишевски.
Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, където подробно разглежда българските етнически групи; на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.
Живеем в разфокусирано общество, в постоянен режим на реакция. Едва се задържаме на повърхността на потопа от информация, а екраните, залепени за лицата ни, ни пречат да отстъпим крачка назад за да видим цялата картина. Темите се изхабяват изключително бързо, позициите са полярно противоположни, всеки попада в своята ехо стая и оттам си въобразява,..
Уилям Шекспир отново е на театралната ни сцена. "Митове за крал Макбет" е четвъртата премиера за новия сезон на номинирано от "Малък сезон 2024" представление на Театрална работилница "Сфумато". Спектакълът е резултат от ателие върху пиесата на гения, което има за цел да изследва какво е злото и как то се поражда в човека. "Митове за крал Макбет" не..
38-ото издание на Киномания ще предложи 50 филма на любителите на качественото кино. Очаква се наситена програма от специални събития, премиери на български и международни копродукции и срещи с екипите на филмите. Откриването ще бъде на 13 ноември в зала 1 на НДК с филма "Стадото" на режисьора Милко Лазаров . Сред българските заглавия са "Отговор..
Борба на колосален дух, затворен в крехко тяло, но успял да докосне много сърца – това е животът на един от най-нежните български лирици, поетът Дамян Дамянов . Поезията му е спасение и сила. – "огледало на душата му", ранима, бленуваща да срине "стената между себе си и света". Самият Дамянов за тийнейджърските си години споделя: "..
Червенокосата е гост в това издание на "Тийн Тайм". Благодарение на Българската национална телевизия ние се срещаме всяка неделя с нея, за да потънем в зелените ѝ очи. Боряна Граматикова, която пое щафетата на Мира Добрева, е завършила Американския колеж, учила е журналистика в Лондон, а от 2 години е майка на един безкрайно гальовен..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
Концерт на Зорница Иларионова и Божана Павлова под надслов "Огън и страст за цигулка и китара" ще се състои в Българския културен институт в Будапеща на 5..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg