Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за Антон Страшимиров

Антон Страшимиров
Снимка: архив

Антон Страшимиров безспорно е една от най-колоритните, най-интересните, най-нестандартните личности в българската култура. Навлиза в културния и обществения живот през 90-те години на XIX век. Навлиза шумно – той винаги е бил майстор и любител на скандалите – навлиза победоносно, навлиза с едно чувство, което няма да го остави до края на живота му – чувството на призваност, че е обречен да извърши големи неща в българската култура, че е обречен да бъде начело на всичко ново, което идва в българската култура. 

Навлиза активно в гражданските и културните борби на своето време. Изключително властна натура, но не жаден за власт, която се изразява чрез пари и постове, а жаден за властта на културния водач, на мисионера, на избрания. Човек на крайностите и на страстта. Това разказва проф. Милена Кирова за личността и творчеството на големия български писател.

Чуйте материала на Стефани Ангелова и проф. Милена Кирова от Златния фонд на БНР в звуковия файл.

Антон Страшимиров печата за пръв път през 1889 година в шуменското списание „Искра“ — стихотворението „Мъчно, тясно ми е — простор ми дайте“ (№3, с псевдоним Мирьо). Първия си разказ „Дулчев“ (с псевдоним Т-о) публикува през 1892 г. в №21 на списание „Лъча“ в Пазарджик. Сътрудничи на „Ден“, „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Ново време“, „Социалист“, „Летописи“, „Просвета“, „Демократически преглед“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“ и други. В ранните разкази на Страшимиров — „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Герои на разказите му са бунтари, непокорници, които не се помиряват с неправдите. В основата на повестта „Змей“ са суеверието и предразсъдъците в традиционното българско село. В изображението на семейнобитовите отношения се вграждат елементи на фантастично-митологичното мислене. Повестта „Кръстопът“ е картина на селските бунтове срещу десятъка по времето на радослависткото управление (1899–1901). Към селската белетристика на Страшимиров принадлежи и романът „Есенни дни“, в който мотивът за любовта на двама млади е наситен с остродраматични конфликти. Опитвайки се да разруши старата битова кора, Страшимиров създава поредица романи, в които се стреми да обхване живота на големия град, да разгадае духовната криза на интелигенцията. „Смутно време“, „Среща“, „Висящ мост“, „Бена“, „Пропаст“. Романът-хроника „Вихър. С шопите към Цариград“, създаден през Балканската война, обединява различни жанрове. Отличава се с подчертана автобиографичност, с оригинални народоведски наблюдения. 

Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Същинската тема на романа е не толкова погромът след потушаването на Септемврийското въстание 1923, колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. Бунтарството на Страшимиров е изразено и в недовършения роман „Роби“, където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в развитието на действието. Първата му пиеса е „Сватба в Болярово“, следват „Вампир“ - пиеса за първичните тъмни страсти, които изправят майка срещу дъщеря и тласкат героите към гибел. Комедията „Свекърва“ е писана за откриването на Народния театър в София и се играе успешно и до днес. Във фарса „Пред Влахернските врата“ (1908) Страшимиров се връща към преексплоатираната тема за брака-сметка и властта на парите. Със сюжети от борбата за освобождение на Македония са пиесите „Прилепски светци“ и „Отвъд“. В стремежа си да създаде модерна драма — „Ревека“, „Към слънцето“ („Отрешени“), „Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“, Страшимиров повтаря теми, идеи, мотиви, заети от Метерлинк, Фридрих Ницше и Станислав Пшибишевски.

Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, където подробно разглежда българските етнически групи; на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Художествената галерия в Балчик

Творчески диалог в Балчик: Изложбата "Пресечни точки"

Днес в Художествената галерия на Историческия музей в Балчик от 17:30 часа се открива изложбата ''Пресечни точки''. Тя може да бъде разгледана до 27 юни 2025 г. С авторите ѝ – художниците Юлиана Текова, Мими Добрева и Гълъб Гълъбов – разговаря редакторът Ани Маринова. Защо са избрали Балчик и какво е общото между тримата автори чуйте в звуковия..

обновено на 17.06.25 в 10:08
Доц. Маргарита Божилова, проф. Светлана Стойчева и Велин Манов

Текст и изображение

"Текст и изображение" е издание, което съдържа доклади от интердисциплинарна конференция, организирана от Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" през 2023 година. Годината е избрана неслучайно, защото тя е знакова за НАТФИЗ. През нея се отбеляза 75 години от създаването на Академията и 70 години от основаването..

публикувано на 17.06.25 в 09:35

Кой е "Идолът Бафомет"?

Бафомет е символът на двойствеността и просветлението. Името му се появява за първи път по време на процесите срещу рицарите тамплиери в началото на XIV век, където се твърди, че тамплиерите се покланят именно на този идол. Ени гматичната фигура, обвита в мистерия и противоречия, пленява въображението на мнозина през цялата история. Съвременното..

публикувано на 17.06.25 в 08:55
Кадър от филма „Без крила“

Ники Илиев: Човек винаги трябва да мине през някаква драма, за да си заслужи щастливия край

Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в изкуството. Като творец си успял тогава – когато дадеш именно отговор за смисъла на търсещия, поне така смята режисьорът Ники Илиев, чийто последен филм "Без крила" разказва житейската драма..

публикувано на 16.06.25 в 18:05

Кампания за запазването на екологичното разнообразие в българските планини

Кампанията "Следи от изчезване" цели да запази екологичното разнообразие в българските планини. В миналото родните планини са били обитавани от животни, които днес трудно могат да се видят извън зоологическата градина. Между тях са еленът лопатарът, рисът и муфлонът, чиито следи бавно и необратимо изчезват. Кампанията включва и пътуваща..

публикувано на 16.06.25 в 17:18