Дилемата: къде по-напред ще кацне човечеството в недалечно бъдеще – на Марс или отново на Луната – продължава да вълнува мнозина, а напоследък се случиха доста важни неща: фалира фирмата, попарила предоверили се ентусиасти за билет до Червената планета, беше отворена последната от лунните проби, взети от „Аполо“ на нашия естествен космически спътник, екипът на Бенджамин Вайс от Масачузетския технологичен институт, участвал и в проучванията на лунния грунд, регистрира сериозни промени в лунното магнитно поле, бяха изстреляни успешни сонди на НАСА, Китай и Обединените арабски емирства до Марс, беше създадена американската лунна програма „Артемида“. Да не говорим за успеха на Илън Мъск, събудил нови надежди за многократно използване на космически кораби.
Променя ли се стратегически осмислянето на дилемата „Луната или Марс?“ в приоритетите на агенциите, подготвящи пилотирани полети, в полза на Луната след първоначалната „еуфория“, свързана с Червената планета? Дилемата анализира астрофизикът от СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Владимир Божилов в разговор с Росица Панайотова.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
