След като решихме всички належащи проблеми в икономиката, транспорта, здравеопазването, образованието, културата и т.н., дойде ред да помислим и за наименованието на празника 24 май в Кодекса на труда. Става дума за приетата на първо четене в парламента промяна във формулировката – от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на „Ден на българската писменост, просвета и култура“. Така обществото ни осъмна с нова дилема – нашата азбука българска ли е или славянска, и кое от двете твърдения наистина „омаловажава несъмнения принос на българската средновековна култура“. Несъстоятелността на исканата промяна прозира още в мотивите за нея и два от институтите на БАН реагираха със становища още през лятото. Това очевидно не разубеди народните представители да я подкрепят с гласовете си. Логично последва нова вълна от несъгласие и възражения, подкрепени със сериозни научни доводи.
Водени от убеждението, че не политическата конюнктура, а дълбокото познаване на историята и езика и способността отделните факти да се разглеждат в контекста на времето и анализират без пристрастията на деня, в предаването „За думите“ даваме трибуна на научните гледища за характера и наименованието на нашата писменост. Започваме с мнението на проф. Ценка Иванова, декан на Филологическия факултет на Великотърновския университет.
„Виждам, че защитниците на тази мотивация са убедени, че тя е правилно патриотична, но тя, от друга страна, нека не забравяме, че ще отреже исторически корени и широко разпрострели се клони.“… „Мисля, че няма да пострадат авторитетът или името на поколения, на стотици поколения българи с тази памет, ако не се самоограничим с някаква собствена самодостатъчност.“ … „Не е само това, че в ранната и в последвалата история грамотност или духовност е била учена или образована на този език (старобългарския книжовен език), но по-късно този език в своето развитие в зависимост от това с какво още е натоварен, той става и език на административното обслужване, той става език не само на каноничната книжнина, но и на творчеството, на хоризонтите на духовния мир.“ …
„Това, което е градено, и признанието за приноса на средновековната българска държавност, на българската църковна политика за оцеляване и разгръщане на славянската писменост, се среща в множество писмени доказателства и през Средновековието, и през Възраждането. Такова едно стеснено схващане, че да, тя е българска и за това си има празникът това име 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост – това ще съсипе граденото от поколения столетия наред за авторитета на българската култура, на българския принос в световната културна съкровищница.“
Ако слушате редовно "Покана за пътуване", ще си кажете "Тези хора кога изкачиха връх Митикас в Олимп, кога се върнаха от обиколката на Анапурна". Но това е факт! Албена и Павел Благеви ди дойдоха в София да отбележат 68-ия рожден ден на мъжката половинка от семейството. Дамската отпразнувала същата възраст в планината. Помолих ги да разкажат за..
Учените и лекарите твърдят, че кожата е най-големият човешки орган. Какво означава това в грижата и лечението на най-честите кожни тумори? – това бе акцентът в разговора с доц. Ива Гаврилова. Като опитен хирург нашият гост поясни как да познаем кожния меланом, какви са реалните прояви и симптоматика, как се диагностицира и лекува. Разбира се,..
Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..
"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..
Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
