„Малкият свят, големият свят“ е новата книга с поезия на Надежда Радулова. Но макар да има единство и общност с предишните ѝ стихосбирки, тя като че ли опитва да се променя. Като че има съзнателен и подсъзнателен стремеж към това.
"Имам едно суеверие – във всяка следваща книга слагам по едно стихотворение от предишна – сякаш да се уверя, че продължавам да съм аз в това писане, като поетика. Докато в различни мои житейски етапи съм променяла рязко средата, собственото си положение, нагласата към света, сменяла съм страните и езиците, като че ли в поезията се опитвам да запазя една тънка нишка, която да ме сглобява мен самата.
Самото писане за мен е било винаги опит да премина някакви граници и да видя някакви нови неща – не само за себе си, а и за другите, за света изобщо. Извън целите на литературата. Т.е. писането, като свой личен инструмент за вървене напред, за живеене и изобщо за понасяне на света. Ако не пробвах различни нови сетива, ако не се опитвах да видя отвъд това, което си представям че съм, отвъд собствената ми фантазия за себе си, щеше да ми е много тежко... Трудно можеш да промениш живота си до степен, до която понякога ти се иска, но с писането това става" – казва поетесата.
В "Артефир" Радулова представи последната си стихосбирка „Малкият свят, големият свят“.
Надежда Радулова е поет, преводач на поезия и проза от английски, редактор, и преподавател. Автор е на осем стихосбирки.
Родена е през 1975 г. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон.
Академичните ѝ интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/родовите изследвания (Gender studies). Докторантка е към Катедра по теория на литературата към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската ѝ дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм. Автор е на стихосбирките "Онемяло име" (1997), "Алби" (2000), "Памук, стъкло и електричество" (2004), "Бандонеон" (2008). Носителка е на Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др.
Нейни стихотворения са представяни в периодични издания и антологии на чешки, английски, турски и руски езици. Работи като редактор в месечното списание за пол, език и култура "алтера". Надежда Радулова е носител на голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009). Сред преведените от нея автори са Марина Левицка, Филип Рот, Сам Савидж, Джон М. Кутси, Джийн Рис, Линда Грегърсън и др.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg