За края на дните... и Националната стратегия за психично здраве

Пандемия, неизвестност, страх, маски... Колко е важно психичното здраве? Какво е състоянието на българската психиатрия в тази извънредна ситуация? Кое е онова, което може да ни крепи и да ни остави здраво стъпили на земята? 

След Деня на психичното здраве темата коментира д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър, магистър по икономика, експерт съдебна психиатрия, директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", в "За здравето":

"Психичното здраве, за съжаление, не е добро, имам предвид като психично-здравно обслужване. По отношение на психичното здраве на хората, нямаме някакви съществени разлики с другите – даже и в условията на пандемия. Няма увеличаване на броя на психозите, има увеличаване на невротичните заболявания, очаквано. Проблемите при нас в България са свързани с обслужването на психично болните във всичките сфери – и в стационарното, и в амбулаторното обслужване. По отношение на медикаментозно лечение сме на световно ниво, но, за съжаление, психотерапията не фигурира у нас като метод за лечение, който да се покрива от Касата. 

За мен най-големият проблем са лошите битови условия в повечето психиатричните заведения и липсата на така важното звено от лечението на психично болните – психосоциалната рехабилитация – тяхното обгрижване в общността."

Изолацията на психично болните

"Имаше версия да се премести болницата в София. Този проект залегна в Националната стратегия за психично здраве, която в края на миналата седмица беше качена за обществено обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването, където в рамките на 30 дни могат да се изпращат коментари, препоръки и съвети. Националната стратегия за психично здраве е за десетгодишен период (2020-2030). В нея са залегнали добри предложения, модерни... но да видим реакцията на обществеността и на колегите.

Стратегията предвижда да се пребазират лечебните заведения, които се намират по паланки и гори, и да се разкрият малки стационари от 40-50 легла на 150 000 души население. Такъв е моделът на стационарно психиатрично обслужване по света. Освен това в плана към стратегията също е залегнало едно значително увеличаване на заплащането на труда на специалистите, които работят с психично болните – психиатри, психолози, професионалисти по здравни грижи – което ще бъде начинът те да бъдат задържани в страната, а и да бъдат привлечени нови кадри. В нашата специалност няма нужда от специално оборудване, но са нужни много обучени хора. Болната душа се лекува от друга душа."

Живото общуване

"Много неща се промениха в нашия живот. Заразените по света са десетки милиони, умрелите с над 1 милион, в новинарския поток непрекъснато тече информация за пандемията... На човечеството за първи път от 100 години насам (от испанския грип) му се случва нещо подобно – пандемия в такъв мащаб и по такъв начин. Случва се и на различна база – човечеството свикна с тази свобода на пътуване и комуникация. И изведнъж всичко приключи. Естествено е това да доведе до проблеми с нашето психично здраве и до една рязка, дълбока и очертаваща се трайна промяна в нашето поведение. 

Рискови фактори

"Самоизолацията, липсата на контакти... Особено рисков фактор е паникьосването. Когато човек се тревожи и се страхува, той предприема адекватни действия. Когато се паникьоса, действията са неадекватни и влиза в един порочен кръг, който може да го доведе до някое от невротичните разстройства. Рисков фактор е употребата на алкохол, която в България придобива колосални размери. Рисков фактор е самолекуването – хората трескаво търсят начин да свалят нивото на тревожност."

За още теми, свързани с психичното здраве – у нас и по света, за психично болните с Covid-19 – чуйте повече в звуковия файл.

Психиатриите трябва да излязат от средните векове, казва д-р Христо Хинков, психиатър, директор на Нацио­нал­ния център по общест­вено здраве и анализи. Доц. Хинков ръководител на тази концепция за Националната стратегия за психично здраве:

"Тази последна версия на Стратегията за психично здраве включва всички принципи на модерната психиатрия, около които има консенсус в колегията. Някаква нотка на оптимизъм има за това, че тази стратегия, неочаквано за мен, изведнъж се оказа актуална и важна и доста бързо беше качена и на сайта на МЗ за обсъждане. Аз съм умерен оптимист, защото това се случва преди приемането на бюджета за догодина. За първата година в стратегията са описани конкретни неща, които, ако се заложат в приемането на бюджета, ще се осъществят още догодина. 

Какво не включва стратегията