Азбучните уловки на дребномислието

На фона на дълбоките проблеми в държавата и общото безпокойство на хората тези дни неочаквано на повърхността пред общественото внимание изплува нова тема за спорове. Как да се нарича празникът 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, както досега, или Ден на българската писменост, просвета и култура. За съжаление мястото, откъдето тръгна „идеята“, беше парламентарната трибуна и обсъждането и приемането ѝ на първо четене стана част от договорките между политическите сили, въпреки декларациите, че тя се нуждаела от „национален дебат и консенсус“. Дори да оставим настрана въпроса за навременността и необходимостта изобщо от спорове на тази тема, тя вече влезе в социалните мрежи, пресата и електронните медии и повлече след себе си истински важни въпроси.

Къде е мястото и кои са хората, които могат с научни аргументи да обосноват едно толкова чувствително за нацията ни определение. Два от институтите на БАН – Институтът за български език и Кирило-методиевският научен център – се противопоставиха на предложението с официални становища без мнението им да бъде взето предвид от вносителите му. Оттук и следващото питане – истината ли се търси чрез промяната във формулировката за празника или политически ефект. Остава и най-трудният въпрос – чии думи избираме да чуем – на хората, които са посветили десетилетия на изследване, съхраняване и разпространение на знанията за историята на нашия език, писменост и култура, или на боричкащите се за власт политически играчи.

В предаването „За думите“ на националната програма за култура и образование можете да чуете аргументите на учените от двата института, представени от проф. Славия Бърлиева от Кирило-методиевския научен център и доц. Ваня Мичева от Института за български език.