Археологът Ивайло Кънев откри в калето на местността Балък дере надпис върху мраморна колона, посветен на антично божество, започващо с буквата „А“
Бронзова монета от времето на византийския император Анастасий, бронзово кръстче от края на Х век, гривна, монета от V век, част от фибула, пръстен-ключ, връх за стрела. На тези интересни находки са се натъкнали археолозите още в първите дни след подновяване на 5 октомври на разкопките на крепостта в местността Балък дере в землището на ивайловградското село Хухла, Хасковска област. Редовните археологически проучвания от екипа на Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей в София, се извършват от 2007 година. Те се финансират от Министерството на културата, с подкрепата на община Ивайловград.
По време на разкопките миналата година бе открита мраморна колона от II-III в. с фрагмент от надпис на древногръцки език, който се посвещава на божество, чието име започва с буквата „А“. Ивайло Кънев смята, че е попаднал на антично светилище, което бележи най-ранния период от съществуването на крепостта. Според археолога това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността. Предположенията му се основават на общата картина, очертана от досегашните резултати. „Част от нея е географското местоположение и природният феномен – меандрите на река Арда. Те впечатляват и сега, впечатлявали са и преди (дори Търново няма такива), а древните се прекланят пред тези феномени. Другото е яростта, с която християните заличават спомен. Такава сила не се използва срещу малки и незначими духовни центрове. Следваща „улика“ например са артефактите от Античността и то с религиозна насоченост, ако щете и фактът, че през Средновековието тук има некропол – явно споменът е много силен за свещеното място“, посочва ръководителят на разкопките.
Крепостта се намира само на 30-тина километра от Адрианопол, днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия и обратното, на брега на една от древните реки в Югоизточна Европа – Арда.
Разкопките сочат, че „първоначално на този нисък връх, в меандрите на местността Балък дере и Арда, е имало изградено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на управленския център във вила „Армира“, управлението на района през късната античност се премества тук. Явно за това решение е повлияло географското и природно местоположение на крепостта“, обяснява Ивайло Кънев. Утвърждаването на християнството при император Теодосий Велики води до целенасочено ликвидиране на всякакъв спомен за езическите времена. Сринати са и унищожени езическите паметници и постройки. Това води до трудното установяване на античните хоризонти днес. Тогава се изгражда крепостната стена, след няколко преустройства на терена се построява основната сграда, отговаряща напълно на понятието „Принципия“.
В началото на VII в., при управлението на император Ираклий и последните славяно-аварски нападения, крепостта е унищожена и близо два века обитанието и е прекъснато. „Откриването на старобългарски апликации и основите на юртообразно жилище, както и няколко монети от X в., дават основание да предполагаме, че при войните на цар Симеон срещу Византия тук е бил разположен български военен гарнизон“, казва Кънев. През XI в. върху терена се намира некропол, а населението живяло долу край Арда.
Последният период на функциониране на крепостта може да се свърже с войните на император Алексий Комнин срещу норманите през XII в. От този период са открити предреформени билонови монети, изключително редки и с високо качество на запазеност.
Животът на Балък дере спира в първата половина на XIII в. Близо хиляда години тук с малки прекъсвания има активен живот, съхранен в културните пластове. „Разкриването им иска търпение, финансова и логистична помощ“, посочва Ивайло Кънев. Той благодари на община Ивайловград и на кмета Диана Овчарова за оказаната подкрепа за проучването.
Снимки – НИМ София
Наталия Недялкова и Мартин Христов от софийския квартал Филиповци са съвсем млади, не само в градинарството. Желанието им за работа и за знание е искреното и истинско желание на младостта и това е достатъчно повече от достатъчно условие за изграждането на малката им зеленчукова ферма в близост до гр. Годеч. Стремежът им за чиста храна е..
Провалът като стъпало към успеха разглежда и третото издание на Master The Failure, което предстои на 16 юли . За грешките, уроците и самоусъвършенстването – разговор в "Нашият ден" с Анна Грозданова , организатор на събитието. Грозданова завършва специалност "Хотелиерство и туризъм" в Кипър, след което разработва успешни заведения в София и..
От 19 до 21 юли ще се състои първото издание на Националния туристически фестивал в курортния комплекс "Мальовица", на Меча поляна. В трите фестивални дни в подножието на връх Мальовица ще се съберат туристически дружества от цялата страна, почитатели на активния начин на живот и носители на златни значки от националното движение "Опознай..
В първия ден от народните горещници в "Нашият ден" слушаме съветите на диетолога проф. Теодора Ханджиева-Дърленска за това как да се храним и какво да пием в жегите. Горещото време е голямо предизвикателство за човешкия организъм, а най-уязвими са възрастните хора и малките деца, пояснява проф. Ханджиева-Дърленска. Съветът на..
Какво се крие зад прецизното нападение на болницата "Охматдит" в Киев? Какво лежи под останките ѝ? Какво представлява пактът "Украински договор" в помощ на Киев, който бе обявен в рамките на срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Как пакетът от инициативи, както и ангажиментът за помощ към Украйна, докато надделее срещу агресията на Русия , ще..
За пореден път в Банкя се провеждат традиционните празници Горешляци , посветени на минералната вода, здравето и дълголетието. Този път събитието..
Какво се крие зад прецизното нападение на болницата "Охматдит" в Киев? Какво лежи под останките ѝ? Какво представлява пактът "Украински договор" в помощ..
Сянка, лед и добра книга – рецептата срещу летните горещини. Какво четем през лятото в "Артефир" – Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова от "Библиотека..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg