Безцеремонна намеса на политиката в област, в която единствено науката може да се произнесе, и по тема, изключително чувствителна за обществото ни – каква е нашата писменост – българска или славянска и оттам – как да се нарича празникът 24 май. Така може да се определи внесената от групата на „Обединени патриоти“ и подкрепена на първо четене от депутатите на ГЕРБ промяна в Кодекса на труда, според която 24 май ще се отбелязва като „Ден на българската писменост, просвета и култура“, а не, както досега, като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“. Промяната беше приета въпреки официалните становища на два института на БАН – Кирило-методиевския научен център и Инситута за български език – против нея. Едва след като тя „мина“ на първо четене, спешно се свикаха учени за обществено обсъждане.
В предаването „За думите“ продължаваме да ви запознаваме с аргументите на научната общност. Проф. Анна-Мария Тотоманова, известна специалистка по история на българския език и една от основателките на Катедрата по кирило-методиевистика на СУ, е сред учените, включени в обсъждането. Освен ясната и категорична позиция за същността и характера на нашата писменост, книжовен език и мястото на България в европейската култура на проф. Тотоманова, в записа ще чуете и отговорите ѝ на въпроса защо сега и защо по този начин политиката посяга към толкова дълбока и чувствителна за нас тема и дали този път научната общност ще устои на попълзновението.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Кои са митовете за страшния интернет? Каква е представата на родителя за неговото дете в социалните мрежи? Къде е то – в страшната гора, в която са..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg