За Ива Хаджиева животът се разгръща като в стая за игра. Куклен дом, в който тя вае своите видения в материал. Вдъхва живот на мъртва материя. Сътворява скулптури и кукли, които вълнуват – усмихват, тревожат. Настоящата изложба е първи по рода си опит за поглед към творчеството на художничката – към нейните рисунки, скулптури и сценографски решения; към стаята за игра на една жена на 85, в очите, в ръцете, в силуета на която се чете несломимо любопитство към света.
Името Ива Хаджиева не е непознато на българската публика. Тъкмо напротив – с него се свързват десетки куклени спектакли, реализирани в страната. Емблематични представления като „Еленово царство“, „Шестте пингвинчета“, „Яйцето“, „Бръмчилото“, осъществени на сцените на куклените театри в София, Пловдив, Бургас. За тях Ива Хаджиева създава не само сценографията, но и най-важното – куклите, които оживяват изпод ръцете на талантливи актьори.
Други познават Ива Хаджиева като верния спътник на един от най-талантливите и интелигентни български художници – Димитър Арнаудов (Диди), чието творчество отдавна е получило високата оценка на публика и критика. Тя го следва от първата среща от началото на 50-те години на миналия век в ателиетата на Художествената академия в София до сетния му дъх през 1989 г.
Малцина са обаче ония, които познават скулпторката Ива Хаджиева. Жената, която дръзва да пристъпи в тежкото творческо поле на жената-ваятел на тримерни образи. Животът обаче се стича така, че я отдалечава от изложбите и я повлича в полето на кукления театър, на който тя отдава цялата си творческа енергия. А скулптурата? – към нея се обръща само когато има какво да каже, има идея, която да материализира. И така вече 85 години. (Пламен В. Петров)
В изложбата са включени творби от Централния куклен театър в София, Националната галерия, ХГ Добрич и частни колекции.
до 27.11.2020 г. в Галерия - книжарница "София прес"
Четвъртото издание на "Изкуство с увреждания" – изложбата "От Фридо Кало до Стиви Уондър" ще бъде открита на 20 юни в галерия "Куб" на Топлоцентрала. Каузата и изпълнението са на визуалната артистка Полина Герасимова, която се бори за изкуството да няма граници на достъп. Четири интерактивни инсталации ще предоставят документални разкази за 11..
Днес в Художествената галерия на Историческия музей в Балчик от 17:30 часа се открива изложбата ''Пресечни точки''. Тя може да бъде разгледана до 27 юни 2025 г. С авторите ѝ – художниците Юлиана Текова, Мими Добрева и Гълъб Гълъбов – разговаря редакторът Ани Маринова. Защо са избрали Балчик и какво е общото между тримата автори чуйте в звуковия..
"Текст и изображение" е издание, което съдържа доклади от интердисциплинарна конференция, организирана от Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" през 2023 година. Годината е избрана неслучайно, защото тя е знакова за НАТФИЗ. През нея се отбеляза 75 години от създаването на Академията и 70 години от основаването..
Бафомет е символът на двойствеността и просветлението. Името му се появява за първи път по време на процесите срещу рицарите тамплиери в началото на XIV век, където се твърди, че тамплиерите се покланят именно на този идол. Ени гматичната фигура, обвита в мистерия и противоречия, пленява въображението на мнозина през цялата история. Съвременното..
Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в изкуството. Като творец си успял тогава – когато дадеш именно отговор за смисъла на търсещия, поне така смята режисьорът Ники Илиев, чийто последен филм "Без крила" разказва житейската драма..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg