Музика: Гаспаре Спонтини
Либрето: Виктор Етиен дьо Жуи.
Премиера: 15 декември 1807 г. в Париж – трупата на Императорската музикална академия ръководена от Жан Батист Рея.
Декори: Жан Протен
Танцови интермедии: Пиер Гардел и Луи Милон.
Действащи лица:
• Лициний, римски генерал – тенор
• Цина, командир на легион – баритон
• Първосвещеник – бас
• Консул – бас
• Юлия, весталка – сопран
• Великата весталка – мецосопран
Първо действие
Форум на весталките
Римският пълководец Лициний доверява мъката си на Цина, предводителя на легиона. Докато той е бил на война любимата му Юлия дълго е чакала вест от него. След като е решила, че той е загинал станала весталка. Така тя е завинаги загубена за него.
Юлия също страда за своя любим. Тя скоро ще го види и ще го увенчае с победния лавров венец.
Храмът на богинята Веста
Весталките посрещат утрото с песен посветена на Веста – „Figlia del cielo, eterna Vesta, diffondi qui le tue luci immortali“;
Великата жрица дава последни напътствия на девойките, които трябва да славят победата на Рим и ги изпраща да направят последни жертвоприношения. Разкъсвана между любовта и дълга Юлия е нещастна. Великата весталка се опитва да ѝ помогна да надмогне слабостта си – „L’amore è un mostro barbaro, perfido nemico di Vesta“.
Останала сама Юлия излива болката си, спомняйки си своя любим – „Licinio, io sto per rivederti; sentirò della tua voce la dolce melodia“
Пристигналите весталки я упрекват, че се бави с ритуала.
Идва процесията водена от Първосвещеника, съпровождан от жреци, сенатори, консули, матрони и войни. Започва ритуалът.
Юлия трябва да положи венеца на победителя, след което следват празнични тържества, а весталки раздават останалите награди на войните.
Накрая всички се отправят към Капитолия, за да отдадат почит и на загиналите.
Второ действие
В храма на Веста
Великата весталка обявява, че тази нощ Юлия ще пази огъня в храма. Девойката остава сама със спомените и с молитвите към богинята – „Tu che invoco con orrore“.
Молитвите ѝ пред олтара са прекъснати от пристигналия Лициний. Той ѝ казва, че боговете ще си смилят над тяхната любов – „Gli dei avran pietà del destino che ci opprime; essi hanno gettato su noi uno sguardo favorаvole“. Унесена в своето щастие с любимия Юлия забравя да поддържа огъна в олтара на Веста. В храма нахлуват весталки и Първосвещеникът, за да разбират защо е угаснал свещения огън. Юлия е осъдена на смърт, защото със своята небрежност е обидила богинята – „O numi tutelar“.
Трето действие
На сцената има три гробници във формата на пирамида. Двете са запечатани, а третата е за Юлия, която ще бъде зазидана жива.
Пред нея е Лициний, който не може да изостави своята любима – „Gíulia morirà!... No, no, io vivo ancora, io vivo per difender la sua vita“; За да подкрепи приятеля си идва и Цина. Двамата решават да спасят весталката. Командирът обявява пред всички, че той е виновен за загасването на огъня. Той трябва да умре. Първосвещеникът, обаче не е съгласен.
Ето приближава погребалното шествие. Воалът на Юлия е поставен върху олтара. Небесният огън трябва да го запали. Събралото се множество възхитено от красотата и младостта на Юлия моли боговете за милост. Всички са в очакване, но не се случва нищо. Юлия се прощава с весталките и получава благословията на Великата весталка – „Caro oggetto“. С факел в ръка Юлия се приближава, за да подпали воала. В този миг идват Лициний и войници. За да го спаси Юлия бързо влиза в гробницата и иска да затворят вратата. Изведнъж притъмнява и една светкавица запалва воала поставен върху олтара. Вечният огън гори отново. Богинята е простила на своята весталка. Така Юлия и Лициний могат да бъдат щастливи.
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Приказна работа – костюми, пеене, танци. Един свят, в който можеш да бъдеш всеки друг, но не и себе си. А може би тъкмо ти, твоето себе си, зарежда с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg