„Има някаква магия в действителността, особено когато я гледаш през окото на камера, защото нещата изведнъж се засилват и това е нещо, което – да, много ме вълнува“, сподели в „Артефир“ режисьорката Божина Панайотова по повод човешките взаимоотношения и всички невидими сили, които се разиграват около ситуациите в един документален филм. Какъвто е случаят с „Блокът на смелите“ – филмът на Божина, който е номиниран за френската филмова награда „Сезар“ в категорията „Късометражен филм“.
Историята на изоставената сграда, която от години жителите на столичния квартал Банишора наричат „Блокът на смелите“ заради лошите битови условия, пред които са били изправени някогашните му обитатели, е представена през болката на Иван по две изчезнали кучета. Чистите и невинни създания, които са споделяли тревогите на живeeщите в блока.
Трескавото търсенe на кучетата всъщност е надежда да се открие човешкото в човека. Тревогата е проследена от режисьорския поглед на Божина Панайотова, която с камерата си става непосредствен участник в издирването.
Този „див филм“, както го наричат французите, вече има редица отличия. Печели наградата за най-добър документален филм на фестивала „Силует“ в Париж, както и голямата награда на журито на Festival du film de l’Ouest. Отличен е и на фестивала за документално кино Cinema du reel. Номинацията му за най-престижните филмови награди във Франция обаче е още по-голямо признание.
Божина Панайотова заснема „Блокът на смелите“ през 2014 година. Тогава режисьорката, която от дете живее в Париж, работи по дебютния си филм „Червено, твърде червено“, селектиран в „Панорама“ на „Берлинале“.
Повече за българската действителност, която се разкрива в нейния див филм, тя разказва в звуковия файл.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg