Научният език невинаги е лесен, но неразбирането му води до разпространение на фалшива наука и дори до отричане на самата наука. Все по-често точните науки прибягват до средствата на изкуството, за да достигнат до широката публика.
Добър пример за популяризиране на науката е интерактивният спектакъл „Дългият път към звездите“, в който науката срещна театъра, за да предложи на зрителите нови знания по астрономия и астрофизика и да им даде храна за размисъл за бъдещето на човечеството.
Този успешен модел на сътрудничество между артисти и учени продължава в проекта „Curious“ (Любопитен). Той включва партньорство между Италия, България, Сърбия и Белгия и е съфинансиран от програма „Творческа Европа“.
Вече са известни учените, които ще участват от българска страна, това са: Стоил Иванов, физик, съосновател на „Инициативата САТ-1“; Спас Керимов, създател и изпълнителен директор на компания, занимаваща се с 3D биопринтиране на човешки тъкани; химикът Наско Стаменов; физикът Виктор Данчев, астрофизикът Тихомир Димитров-Тишо; палеонтологът Владимир Николов, Марин Пенков – лекар-невролог, първият български лекар с европейска диплома по детска неврорентгенология; Бойко Неов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, археозоологът Надежда Карастоянова и херпетологът Емилия Вълчева.
Повече за проекта „Curious“ разказва Димитър Узунов от „Арте Урбана колектив“.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
