На Балканите обичаме да спорим и сме готови страстно да се хвърлим във всяка тема, засягаща общото ни наследство. Кулинарната традиция не е подмината – кой държи авторските права над мусаката и къде става най-хубавата баница – тези теми са способни да предизвикат разпалени дискусии.
В едно обаче, балканците сме съгласни, готвим добре, имаме богата, колоритна и пъстра традиция - и точно тя е тема на академичен курс, предназначен за студенти от Масариковия университет в Бърно.
Идеята на д-р Елена Крейчова и нейните колеги е чрез храната да открехнат вратата към културата и традициите на Балканите, а интересът към курса не е само от студентите филолози, записали са се и изучаващи фармация, медицина, компютърни науки и др.
Идеята е през кулинарната традиция, студентите да опознаят културата и традициите, а и да се разсеят устойчиви централноевропейски заблуди като тази, че шопската салата се подправя със захар.
„Темата за балканската кухня има голям потенциал, по отношение на храната имаме какво да покажем и с какво да се гордеем“, смята д-р Крейчова.
Д-р Елена Крейчова е главен асистент в Катедрата по славистика към Философския факултет на Масариковия университет, Бърно, Чехия. Преподавател е по практически български език и чете лекционни курсове по старобългарски език, по теоретична граматика на южнославянските езици и по историческа граматика на славянските езици.
Научните ѝ интереси са в областта на сравнителното славянско езикознание, психолингвистиката, старобългаристиката, на теорията и практиката на превода, на обучението по български език като чужд. Автор на множество научни публикации по съпоставителното езикознание, на речници, на уеб базирани курсове за чуждестранни студенти българисти към Масариковия университет.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Изложба в памет на художника Здравко Батембергски, организирана от неговата внучка Ирена Милянкова, ще се открие тази вечер от 18:30 ч. на бул. "Черни..
Темата на редактора тази сутрин е "Стенопис в дивото" или THE RURAL MURALS PROJECT – независим проект на художника Кром Багелски, който той осъществява в..
Фотографът и художник Виктор Леви откри самостоятелна изложба на 13 март 2025 г. в София, наречена "Най-ценното". Изложбата се състои от 40 маслени платна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg