Спортът е един от големите губещи от пандемията. И най-потърпевши не са отложените олимпийски игри и големите състезания, провеждащи се без публика. Малките клубове и школи са изправени на ръба на оцеляването и то в момент, когато всички като че ли болезнено осъзнават ползата и необходимостта от движение и спорт.
Дългите периоди на затваряне ни накараха да осъзнаем колко е важно да се движим по възможност на открито. Физическата активност се оказа насъщна нужда и начин активно да се грижим за физическото и психическото си здраве и да не натоварваме здравната система. Същевременно градската среда като че ли става все по-негостоприемна и не позволява възможности за спорт на открито.
Едва ли строежът на големи комплекси с фиксиран вход и трудна за поддържане инфраструктура е адекватното решение обаче.
В момент, когато редица градове предприемат стъпки към повече зелени площи и ограничаване на трафика, а Париж превръща дворовете на училищата в зелени оазиси – отворени и достъпни, у нас се налага да се качиш в колата, за да отидеш на спорт или да заведеш детето си на тренировка.
Ценни градски или крайградски пространства се оставят на разрухата или на агресивната приватизация.
А споделеното, зелено, свободно и достъпно градско пространство не е само красиво пожелание, но и наше право, също като въздуха, който дишаме.
Чуйте д-р Боряна Ангелова-Игова. Тя е доктор по философия в Софийския университет и преподавател по философия в НСА. Има изследователски интерес към женския спорт. Автор на книгата „Изобретяването на човека машина. Тялото на спортиста".
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
