Какво предлагат на избирателите листите с кандидати за техния глас? На какво се дължи изборът – на морални или на интелектуално-естетически съображения?
Темите коментира в “Нашият ден“ политологът Явор Сидеров.
Не мисля, че виждаме нещо ново и нещо особено различно в това състезание. Виждаме до голяма степен залагане на партийните ядра, залагане на основните лидери и партийни листи във всички политически сили. Виждаме мобилизация навсякъде. Не мога да кажа, че виждаме обновление – нито кадрово, нито идейно. Особени изненади в тези листи няма. Нито има в тезите на кампаниите, нито в начина, по който политическите сили противоборстват.“
“Това е и добре, и зле. Добре е, защото в тази радикално дестабилизирана пандемична ситуация не знам колко промяна биха могли да понесат хората. Липсата на промяна по някакъв начин носи успокоение. А е лошо по очевидни причини, защото имаме очевиден дефицит на хора, на кадри, на свежа кръв. Най-вероятно това означава, че всички недъзи на парламентарния процес до този момент ще бъдат повторени в новия парламент. И защото идеологиите, идеите, не са някаква екзотика, на която се наслаждаваме по време на парламентарния контрол, а ковачницата на начина, по който живеем. Доколко промяна е възможна в настоящите условия, скептичен съм, не мисля, че е възможна някъде.“
Как да избираме – морално или прагматично
“Не смятам, че изборът на политическия пазар, изборът на политическото представителство трябва да се основава на естетически съображения или дори на морални. Трябва да се основава на това кой от хората на политическия пазар би представлявал, според моята преценка, най-добре интересите ми, това, което смятам за правилно. В избора биха могли да се проявяват морални съображения, но този избор е само донякъде морален акт, той е в много по-голяма степен прагматически акт. Акт на човек, който иска резултат. Гласоподавателят е човек, който иска резултат.“
Подход към биографиите на кандидатите
“Разбира се, че експертизата е нещото, което би следвало да бъде до голяма степен определящо в избора за народен представител. Каква експертиза обаче? Никой не може да има 100-процентова експертиза върху правенето на закони. Дори и да има до голяма степен припокриване между професионалния опит и законотворчеството, тя би била припокриваща се в случая на едни, двама, трима човека. Не може всички народни представители, които гласуват за законите, да имат една и съща експертиза. Законите представляват цялото многообразие на живота. Няма как експертизата да бъде пълна при всички.“
“Това, което търсим, е способност за работа, за постигане на резултати, разбиране на целите на законотворчеството и съвестта и отговорността тази работа да бъде свършена качествена и навреме. Експерти има, те могат да помагат на законотворчеството, разбира се, народните представители трябва да разбират какво се случва в дълбочина. Да си дават сметка за обхвата и последствията от създаването на един закон.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..
Новата стихосбирка на Петър Чухов е озаглавена "В края на леглото". Той залага отново на лаконичното изразяване и задълбоченост на мисълта. В..
На 21 май в Художествената галерия Колекция "Дарение Светлин Русев" в Плевен ще се състои камерен концерт на трио в състав: Татяна Майони (пиано), Евгени..
Новата самостоятелна експозиция на художника Георги Андонов носи името "Кралиците". Творбите са специално създадени за изложбата и са непознати на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg