Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Слава и сълзи

От 11 до 13 март 1913 г. Втора армия провежда Одринската операция
Снимка: Национален военноисторически музей

На 10 март (стар стил) през 1913 година Българската армия, под командването на генералите Никола Иванов, Радко Димитриев, Никола Вазов, командващия Михаил Савов и други славни командири, се стяга за финалния щурм на Одринската крепост. Това става по време на Балканската война. Това е и темата на предаването "Премълчаната история" по програма "Христо Ботев".

За битката при Одрин, за победата, но и загубите след това, за етническите прочиствания из селата на Одринска Тракия – разказват историците доцент Георги Граматиков и Стоян Райчевски, Иван Бунков – журналист и писател, Димитър Кискинов и адв. Елена Костова-Петкова. Повечето от тях имат предци, които са били преки участници в събитията. За убити свещеници и изоставени пеленачета, за грабежи и изстъпления, но и за човещина на уж етнически „врагове“ към преследвани хора.


Tракийски бежанци

Българите се еманципират от комплексите си пред многовековния поробител чрез бляскавата победа при Одрин. Оказва се, че оръжието и храбростта могат да сломят враг, пред когото са треперели поколения наред. За три дни преди 108 г, от 11 до 13 март стар стил, смятаната за непревземаема крепост се предава воглаве с командира си Шукри паша.

Ала националните комплекси лесно прерастват в мания за величие – национализмите на комшиите, пък и нашите, както и грандоманията на вождовете, водят до етническо прочистване в разбунените от войната бивши територии на Отоманската империя. Войната отприщва нездрави страсти и мракобесие.

Tракийски бежанци

Полиетническите краища в Одринска Тракия за известно време се превръщат в място на хаос, беззаконие и насилие.

Такива периоди – на етнически чистки и бежански потоци, очевидно са част от историята и болезнен опит за всяка нация. Това е и повод да си припомним Марк Тулий Цицерон, който още в древността е прозрял: „Лошият мир е по-добър от добрата война“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05