Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Младенова: Културата трябва да поеме ролята на смислова и духовна алтернатива

Маргарита Младенова
Снимка: БГНЕС

Какви са последиците върху изкуствата и техните създатели и почитатели на “новата нормалност“, в която се наложи да живеем.

Какво става в игралните салони, изложбените зали и културните средища и как понасят наложените ограничения.

Темата коментира във “Време и половина“ проф. Маргарита Младенова.

Проблемът е как да (не) свикваме, а не как да свикваме. Бедата винаги е стояла до човека, но сега разбираме, че тя се отнася не просто за всички, а за всеки. Когато гори в комшиите, си казваме – слава Богу, не е вкъщи, а сега не можем да си го кажем. Този жесток тест, този изпит, на който вирусът ни подлага, човекът не го издържа добре. Диагнозата за това докъде се е докарал човекът в ситуация на беда, не е в полза на човека.“

Културата би трябвало да поеме своята голяма роля на смислова и духовна алтернатива. Да води човека към едно помъдряване, към една воля и стоицизъм, което не се случва.

“Въпросът е, че ние преставаме да се съприкосновяваме, да се докосваме до всичко, което е натрупала човешката памет, до големите текстове, до големите смисли, до големите прозрения, до големите предупреждения. Там изтриваме и тези амнезии като че ли правят човека нещастен, мизерен, увиснал в собственото си нищо.“


Страхът

“В “Сфумато“ не сме се спрели от юни. Имаме по 24-28 представления на месец. Връщаме публика от всяко представление, защото наистина 30% в нашите малки пространства е на границата на мъчението. Но най-хубавото е, че хората, които идват тук, знаят къде идват. И някак това смирение, с което те са прекрачили страха си, ние сме се погрижили да се чувстват добре, защото трябва да се спазват тези не чак толкова сложни за спазване и възмутителни за уникалната свобода на човека мерки, сядат в залата, гледат Достоевски, гледат Радичков, пишат, преди да си тръгнат нещо в тетрадките, които сме оставили във фоайето. Мисля, че театърът, особено за зрителите, е възможно най-безопасното място. По този начин кризата се елиминира. Най-силно нас от “Сфумато“ кризата удари в пътуванията и в ателиетата.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Юн Фосе – драматургът, който предусеща бъдещето

Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..

публикувано на 28.11.24 в 13:05

Софийският международен литературен фестивал – поле за среща със световни писатели

От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК.  Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..

публикувано на 28.11.24 в 11:10

Преподавателят и Принцът: Нишкови за фотографията – като страст и професия

В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..

публикувано на 28.11.24 в 09:46
Тодор П. Тодоров

Тодор П. Тодоров: За честването на 15 години от създаването на Европейската награда за литература

Европа чества 15 години от създаването на Европейската награда за литература . По този повод в Брюксел бяха организирани поредица от събития и дискусии с отличени през последните три години писатели. В "Нашият ден" носителят на Специално отличие от Наградата за литература на ЕС Тодор П. Тодоров разказва за гостуването си в столицата на..

публикувано на 28.11.24 в 08:43

"Безсъдбовност" – романът на Нобеловия лауреат Имре Кертес

"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..

публикувано на 27.11.24 в 17:35