Какви са последиците върху изкуствата и техните създатели и почитатели на “новата нормалност“, в която се наложи да живеем.
Какво става в игралните салони, изложбените зали и културните средища и как понасят наложените ограничения.
Темата коментира във “Време и половина“ проф. Маргарита Младенова.
“Проблемът е как да (не) свикваме, а не как да свикваме. Бедата винаги е стояла до човека, но сега разбираме, че тя се отнася не просто за всички, а за всеки. Когато гори в комшиите, си казваме – слава Богу, не е вкъщи, а сега не можем да си го кажем. Този жесток тест, този изпит, на който вирусът ни подлага, човекът не го издържа добре. Диагнозата за това докъде се е докарал човекът в ситуация на беда, не е в полза на човека.“
Културата би трябвало да поеме своята голяма роля на смислова и духовна алтернатива. Да води човека към едно помъдряване, към една воля и стоицизъм, което не се случва.
“Въпросът е, че ние преставаме да се съприкосновяваме, да се докосваме до всичко, което е натрупала човешката памет, до големите текстове, до големите смисли, до големите прозрения, до големите предупреждения. Там изтриваме и тези амнезии като че ли правят човека нещастен, мизерен, увиснал в собственото си нищо.“
Страхът
“В “Сфумато“ не сме се спрели от юни. Имаме по 24-28 представления на месец. Връщаме публика от всяко представление, защото наистина 30% в нашите малки пространства е на границата на мъчението. Но най-хубавото е, че хората, които идват тук, знаят къде идват. И някак това смирение, с което те са прекрачили страха си, ние сме се погрижили да се чувстват добре, защото трябва да се спазват тези не чак толкова сложни за спазване и възмутителни за уникалната свобода на човека мерки, сядат в залата, гледат Достоевски, гледат Радичков, пишат, преди да си тръгнат нещо в тетрадките, които сме оставили във фоайето. Мисля, че театърът, особено за зрителите, е възможно най-безопасното място. По този начин кризата се елиминира. Най-силно нас от “Сфумато“ кризата удари в пътуванията и в ателиетата.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Европа чества 15 години от създаването на Европейската награда за литература . По този повод в Брюксел бяха организирани поредица от събития и дискусии с отличени през последните три години писатели. В "Нашият ден" носителят на Специално отличие от Наградата за литература на ЕС Тодор П. Тодоров разказва за гостуването си в столицата на..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg