Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Акад. Владимир Овчаров: Постковидни усложнения – какво засяга вирусът

Снимка: архив

Колко и какви могат да бъдат усложненията върху организма след преболедуван Covid-19?

Акад. Владимир Овчаров коментира темата в рубриката “За здравето“ на “Семейно радио“:

“Увреждания има в много от системите. Сърдечният мускул се засяга, има описание на вируси, които се намират в клетките на сърдечния мускул – миокардиоцити, които ги разрушават. Почти всеки вече знае, че се увреждат кръвоносните съдове. Малките съдове се увреждат. Така че, когато има увреждане на съдовете, няма да бъдат увредени и други системи.

Установено за рецепторите за вируса е, че се намират на много места в храносмилателната система, започвайки от устната кухина, хранопровода, в стомаха, в тънките черва, в края на дебелото черво, в черния дроб. Да не говорим за дихателната система, там всеки знае какво става.

Има увреждания и в бъбреците, в отделителната система, има увреждания и в половата система. По-често е при мъжете в тестисите, там се намират тези рецептори за вируса.

Вирусът е установен и в матката при жените и във влагалището. От някои теоретици се поставя въпроса дали би се предавал и по полов път. В плацентата също са намерени вируси, няма проблем да преминат през плацетарната бариера в плода.“

Усложнения след Covid-19 върху нервната система

“Още в самото начало в Италия беше установено, че пациенти с Covid-19 имат странни движения, описани са епилептични припадъци, енцефалити и мозъчни инсулти. Няма проблем да навлезе вируса в нервната система.

Единият път е по кръвоносната система. В мозъка могат да се заселят много добре, много спокойно вируса на Covid-19. Много лесен път за вируса е през носната кухина. Обонянието – там има около 70 млн. клетки, с които възприемаме обонятелната информация, оттам навлиза в тях, разрушава ги, по тях влиза в обонятелната луковица и оттам до мозъка проблем няма.

Знаете, че около 89% от хората имат проблеми с промяна на вкуса и загуба на вкус. Има едни специални вкусови луковици, с които клетките се променят на 10-12 дена, но като се увредят, от тези клетки, които вирусът намира, веднага попадат в нервните влакна оттам достигат до ствола на мозъка. Това са пътища, по които вирусът навлиза в нервната система.“

Има ли лоша ваксина

“Няма такава. Логично погледнато, е точно така, тази която я има, да ни предпази. Първо, ние нямаме още опит, но това, което се постигна в тази една година, това е истинско научно постижение, с което може да се гордее човечеството, че успя за по-малко от година да се приготвят ваксини, които да са в състояние да блокират пандемията. Това е постижение.

Ваксините са два вида – на базата на RNK, те са истинско постижение в науката, другите са с вектор. Трябва да бъдем благодарни на тези, които ни дадоха тази възможност. Защото в историята пандемиите и епидемиите са унищожавали силите на дадени народи и са давали възможност да се промени историята. Човешката история се е променяла, включително и нашата. Една такава зловеща пандемия е намалила населението много и е било лесно да бъдем завладявани, покорявани и още. Спомням си преди години детския паралич колко осакатени деца имаше. Няма го вече това нещо. Това всичко е постижение на ваксините.“

Взели ли сме своите поуки от историята

“Има една древна поговорка. Този, който не се поучава от грешките на миналото, е осъден да ги преживее. Всяко нещо, което се случва в живота ни и в живота на обществото, трябва да го преценяваме и да се опитваме да избегнем в бъдеще тези грешки, които ще допускаме."

Д-р Иван Букарев се включи по темата в рубриката “Събуждане по телефона“ на “Семейно радио“ и разказва за усложненията, които е получил вследствие на преболедуван коронавирус:

“Възстановявам се от усложненията след прекаран коронавирус, които се появиха след активната фаза. Около два месеца след като излязох от болницата, получих аритмия, едно забавяне на пулса – брадикардия, което ме обезпокояваше. Всички колеги, с които говорих, казваха, че ще мине след около месец, два, три, но не мина. Трябваше да стигна до диагностични уточнения и съответната терапия. Като постковидно усложнение при мен се получи едно смущение в проводната тъкан между предсърдието и камерата и трябваше да си сложа един пейсмейкър, който регулира пулса и вече се занимавам с всичко, с което се занимавам и преди, но без големи натоварвания.“

Акад. Овчаров коментира още и темата за болестите, които биха могли да бъдат повлияни от импланти:

“Около 3 млн. души в света имат някакъв вид импланти. Стотици хиляди имат кохлеарни импланти, които има дават възможност да чуват. Има и ретинални импланти и човек, който не вижда, започва да вижда. Стотици хиляди имат импланти в мозъка при паркинсон. Това беше първият пробив, някъде около 80-те години на предишния век френски изследователи поставиха в мозъка. Имаше ефект, но се оказа, че има и други странични ефекти, пипането в мозъка не е проста работа – едно оправиш, можеш три да развалиш.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20