Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в страната.
Основните страхове и недоверие към донорството
Според проучването, три основни причини възпират хората да станат донори след смъртта си:
Допълнително, между 50% и 68% от анкетираните изразяват недоверие към медицинските диагнози, страхувайки се от възможни грешки или дори от корупционни схеми в сферата на донорството.
Липса на информираност и нисък процент на донори
Близо 47% от анкетираните споделят, че не биха могли да вземат решение вместо свой близък роднина за даряване на орган. Само 14% от хората заявяват готовност да дарят орган, докато 77% отричат тази възможност.
Данните подчертават и недостатъчната информираност по темата. Проф. Николай Габровски коментира в ефира на Lege Artis, че проведеното проучване е изключително важно, тъй като "малко или много ни поставя диагнозата и ни ориентира какъв всъщност е проблемът".
Той посочва, че макар много хора да изразяват позитивно отношение към донорството, те не биха дарили органи сами, най-вече поради липса на разбиране за това какво е мозъчна смърт. "Голяма част от тях смятат, че това е може би обратимо състояние, че диагнозата може да е сгрешена", обяснява той.
Истината обаче е, че мозъчната смърт е необратимо състояние и се диагностицира по ясни, категорични критерии, без възможност за субективна интерпретация.
Проблемът с доверието в здравната система
Друг сериозен фактор, влияещ върху готовността на хората да станат донори, е липсата на доверие в здравната система. "Докато нямаме доверие в здравеопазването, няма как да имаме доверие в донорството", подчертава проф. Габровски.
Слушайте!
Семейството Тони и Надежда Йорданови от Мездра са собственици на млада винарна тип "шато" в близост до града. Любовта към виното е първият импулс на Тони Йорданов да прави вино и дълги години това занимание е само хоби, финансирано от другите дейности на семейството – зеленчукова ферма, хотел в гр. Мездра, създаване и управление на ВЕЦ. Днес..
Неделното евангелско четиво за Петата неделя от Великия пост на пръв поглед няма нищо общо с честваната на този ден светица — преподобна Мария Египетска. Вгледаме ли се обаче по-обстойно ще намерим един общ елемент. И в текста от св. евангелист Марк, и в житието на светицата са разкрити човешките слабости. Заедно с доц. Венцислав Каравълчев,..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
