Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Словото като спасение

Наскоро приключи Националният литературен конкурс за незрящи „Словото като спасение“, реализиран от Театър-студио 4хС и подкрепен от Национално читалище на слепите „Луи Браил – 1928“, както и от фондация „Очи на четири лапи“.

В конкурса се включиха незрящи поети и писатели от цялата страна. Техните творби бяха разгледани и оценени от жури в пет членен състав. Председател бе проф. Боян Биолчев. Участниците имаха честта да бъдат оценявани и от имена, като поета Петър Чухов, Георги Бърдаров и др. Всички те отличиха трите най-добри, според тях, творби, а авторите им получиха своята минутка слава и чуха произведенията си, пресъздадени в поетически спектакъл от актьорите към театър – лаборатория „Алма Алтер“. Публиката също имаше възможност да избере своята любима творба и да награди нейния автор. Всички участвали в конкурса творби бяха публикувани в брайлов сборник, благодарение на читалище „Луи Брайл“.

Първата среща е с носителя на втора награда – писателят Иван Янев, а неговият разказ носи заглавието „Втора дупка на шинела“.

„Ако пишеш нещо само за себе си и се притесняваш да го изложиш на показ, няма как да се развиваш. Писането, от една страна, е самотно занимание, но от друга страна, то е за публиката. Ако искаш да напредваш в този занаят, ти трябва да чуеш обратната връзка на хората“.

Победителят в Националния литературен конкурс „Словото като спасение“, случайно или не, също е носител на прекрасното име Иван, а неговата наградена творба се казва „В плен на нощта“. Това е стихотворението на Иван Карастоянов.

„Аз никога не съм се приемал на сериозно. Хората твърдят, че имам дарба, че съм поет. Аз често се шегувам, че съм сладкодуморедец, понеже за мен това си е един голям труд. В главата ми има някакви образи, някакви идеи и аз искам да ги облека в думи и да ги поднеса по възможно най-красивия и разбираем, докосващ начин за хората. Това понякога си е един много бавен и трудоемък процес. Затова смятам, че не е дарба, а по-скоро – отдаденост, нещо, което искаш да свършиш с много желание и старание така, че да се получи по възможно най-добрия начин“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05