Гергьовден е!

Гергьовден, който се празнува днес, на 6 май, е  сред най-почитаните български празници. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празникът на овчаря.

Св. Георги бил ревностен защитник на християнската вяра, заради което бил мъченически убит.

Той се счита за покровител на войската, тъй като е представен в народните легенди и предания като славен юнак, борил се със змейове и дракони.

Св. Георги се счита за покровител на пастирите, стадата и земеделците. Затова и голяма част от народа празнува този празник според древните традиции, останали от техните прадеди.

Една типично българска традиция, останала през вековете, е печенето на агне за Гергьовден. Освен всичко друго, Гергьовден е и ден, в който се събира цялото семейство.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и роми.

С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.

Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник.

Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Как се празнува в област Търговище 

“Гергьовден е много хубава празник, в нашето семейство имаме Георги. Всяка година украсявахме пътната врата с цветя, защото е хубаво там, където има Георги, задължително да има букет и китка със здравец и люляк. И по този начин да бъде обозначена къщата, в която има именик. На софрата, както на всяка българска софра, точно в този ден си опичаме агне в пещ. Преслав е известен с това, че тук в повечето стари къщи има такава пещ във всеки двор, която използваме за подготовка за Великден и за Гергьовден, в която си приготвяме нашите ястия.“, казва Елисавета Иванова от Велики Преслав

“Отбелязваме го семпло с най-близките членове на семейството, но никога досега не сме пропускали. Празниците са случаите, в които можем да се съберем.“, казва Деница Маринова от Търговище.

“Колим агне, събираме се на трапезата цялото семейство - майка ми, баща ми, децата и правим празник. Също и с приятели.“, Казва Мина Иванова от село Стеврек.

В ромския квартал “Изток“ в Кюстендил Гергьовден е най-почитаният празник.

“Празникът е много хубав, дори да не си го позволяваме както преди, купувайки си по цяло агне, може да се изпече една парченце месо. Зачитаме го много този празник, това е една дългогодишна традиция, която все още се запазва. Приготовленията започват още на 5-и вечерта. Всички семейства излизат на улицата, палят се огньове и до сутринта. На 6-и хората се събират, празнуват, ядат, пият. В момента се посреща малко по-скромно.“