В последно време за българите султанатът Оман не звучи толкова непознато. Това може би се дължи на сравнително достъпните круизи в Персийския залив, които задължително акостират в столицата Мускат. Въпреки това страната, управлявана мъдро в продължение на 50 години от султан Кабус, си остава далечна и дори екзотична.
Художничката Петя Илиева е посещавала Оман неколкократно, рисувала е там и е представяла българските шевици. Разговарях с нея в Южния парк. Наложеното от пандемията интервю сред природата ни позволи да преживеем за минути няколко сезона – от проливен дъжд, пред пронизващ вятър до ведро слънце.
В Оман, обаче времето се дели предимно на горещо и много горещо, освен в тучната област Салала, където зеленината надвива традиционния за страната лунен пейзаж.
Художничката Петя Илиева, която неотдавна изрисува с колажи от Белгия трамвай и облепи с мотиви от културното наследство на България и още 21 държави тролейбус в София, разкрива още подробности за нравите и забележителностите на арабския султанат.
Днес Оман е символ на благоденствие, а преди управлението на султан Кабус бин Саид в страната е имало едва 10 км асфалтирано шосе и е липсвала социална политика в медицината и образованието. Днес и в най-затънтените кътчета на ветровитите и каменни пустини, които са основният релеф в държавата, има училища и супермодерни болници, обучението до края на гимназията е задължително и безплатно. А всеки който иска да учи в странство е достатъчно да напише аргументирано писмо до специална организация, за да получи щедра стипендия.
Художничката Петя Илиева не спира да ни удивлява със спомените си от Оман. Въображението не е в състояние да измисли толкова драстичен контраст – столицата Мускат прилича на сватбена торта, пльосната в каменна кариера. Забулени жени свещенодействат с компютри. Сковани без нито един пирон, древни ладии „дау“ акостират до многоетажни круизни кораби. Мъже със затъкнати в белите роби ножове – ханджар управляват петролни рафинерии от пултове като на космически кораб...
Художничката, която разнася славата на българските шевици по света чрез картините си е вградила нашенски елементи и в платната, които е рисувала в Оман. А пък приятелствата, създадени в арабския султанат е вградила в сърцето си.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg