Ъруин Алън Гинсбърг (на английски: Irwin Allen Ginsberg) е американски поет-битник, икона на битническото и хипи поколение от 60-те и 70-те години на XX век.
Гинсбърг е роден на 3 юни 1926 г. в Ню Джърси. Син на Луис Гинсбърг, умерен социалист, учител и поет. Учи в Колумбийския университет, откъдето е изключван заради прогресивните си убеждения и действия. Завършва го през 1948 г.
Изучава мистиците, пътува много, обича Сезан, лежи в затвора, защото е обвинен като съучастник в престъпление, след като негови приятели складират откраднати вещи в неговия апартамент, и в психиатрична клиника. Поддържа връзки с Нийл Касиди, Джак Керуак, Уилям Канастра, Хърбърт Хънки, Боб Дилън и др.
Детството на Гинсбърг протича под влиянието на майка му, Наоми, руска емигрантка, радикална комунистка и убедена нудистка, страдаща от параноя. Тя смятала, че всички от семейството, както и целият свят, са против нея. В тази обстановка младият Алън се опитва да разбере света и себе си, както и своето увлечение към момчетата на неговата възраст.
Най-голямо въздействие върху младия Гинсбърг оказва поезията на Уолт Уитман. По съвет на баща си постъпва в Колумбийския университет, за да изучава право. Сдружава се с младите студенти философи с нестандартно поведение, измежду които Люшън Кар, Джак Керуак, Уилям Бъроуз и Нийл Касиди, всички увлечени по наркотици, секс и литература, и имащи доста нестандартно обкръжение. Гинсбърг, най-младият и невинен член в този кръг от приятели, им помага да развиват литературните си способности, а те му влияят, като осмиват неговата наивна и книжна представа за света.
Напускайки учението, Алън влиза в компанията на наркомани и крадци от Таймс скуеър (приятели на Бъроуз), пристрастява се към наркотиците (в началото бензедрин и марихуана), посещава гей барове в Гринуич Вилидж, уверявайки себе си и приятелите си, че е на прага на някакво велико поетическо озарение, което с Керуак нарекли „ново видение“.
Страстното увлечение на Касиди заставя поета често да посещава приятеля си в Денвър и Сан Франциско, което впоследствие вдъхновява Керуак да напише романа „По пътя“. Състоянието на майка му по това време се влошава. Тя постъпва в болница, където ѝ правят лоботомия, но не след дълго почива. Сам Гинсбърг води необичайно ексцентричен живот. През лятото на 1948 г. достига такова състояние, в което му се привижда, че го посещава самият Уилям Блейк. Тогава той заявява на шега, че е намерил Бога.
Ситуацията рязко се променя, когато за престъпните деяния на приятелите на Гинсбърг го арестуват него и осъждат на затвор. Той се разделя с Бъроуз, изкарва курс по психоанализа и даже започва да се среща с жена, Хелън Паркър. Обявил се за хетеросексуален, Гинсбърг намира работа в рекламния бизнес в Емпайър Стейт билдинг, но я напуска, тъй като започва активно да се пише поезия. На 29 години има вече много стихотворения, но почти нищо не публикува.
Усърдно предлагайки на издатели творбите на Керуак и Бъроуз, той съвсем нехае за своите. Въпреки това Гинсбърг става първият, получил слава в Америка като представител на битническата литература, когато през октомври 1955 г. с огромен успех прочита своята поема „Вой“, станала наред с романа на Джак Керуак, публикуван две години по-късно, най-яркият израз на духа на поколението на битниците. В психиатричната болница, където се лекува, среща сродна по душа личност – Карл Соломон.
Запознава се с Карлос Уилямс, на когото дава свои стихове. В началото ужасен, по-късно Уилямс проявява интерес и го съветва да пише интуитивно, да слуша ритъма на собствения си глас и да използва разговорната реч. Гинсбърг създава нова форма на стиха – свободния стих на дишането.
Гинсбърг пътува много, запознава се с будизма, участва в движението на хипитата, заедно с Тимоти Лири пропагандира ЛСД, живее в Куба и в Прага, активно участва в акции на протеста против войната във Виетнам, оказва огромно влияние на рок музикантите. В началото на 80-те години поетът даже излиза на сцената с пънк групата „Клеш“.
До последните си дни активно участва в поетични вечери, публикува свои произведения, занимава се с благотворителност и преподавателска дейност. Той е будист, почетен член на NAMBLA – „Северноамериканската Асоциация за Любовта Мъж-Момче“, защитник е на правата на сексуалните малцинства и е един от водачите на антивоенното движение.
Алън Гинсбърг умира на 71 години от рак на черния дроб, влошен от хепатит, 5 април 1997 г. в Ийст Вилидж, Ню Йорк.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg