Дивата котка е била доста разпространена в земите, населявани от славяни, и е била наричана с думи, които с времето са се изгубили. Одомашненото животно е внесено по-късно заедно с латинското си име „катус“, заето в праславянския като „катъ“. Твърди се, че то е било част от атрибутите на цивилизацията и лукса. Интересно е и че името на мъжкото животно „кот“ е по-старо от наименованието на женското и дори е служило за название на вида. С времето обаче това се променя и днес се налага да уточняваме, че домашната ни котка е котарак.
Тъй като наименованията на домашната котка принадлежат към архаичната базова лексика, те не се отличават с голямо разнообразие. Свеждат се до две групи – с корен „мач“ и „кот“. Ако се погледне лингвогеографската карта на славяноезичния свят, се забелязва много ясно очертана граница между езиците и диалектите, в които е застъпена едната или другата основа. Само в няколко славянски езика, между които и нашият, присъстват и двете, при това също много категорично разпределени в източните и западните говори. В западните български диалекти продуктивният корен е „мач“, а в източните – „кот“.
Разнообразието идва от различните наставки и особености на изговора. Мачка, маче, мачок, мачарок, марок, марлок, мачор, матарок срещу котка, котак, котурак, котор, котунек, коте, котомак. А най-разпространеното, включително и в книжовната българска реч, наименование „котарак“ всъщност било създадено в литературата за деца, разказва доц. Илияна Гаравалова от Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език, част от екипа, който ангажиран да попълни бялото петно на мястото на българското езиково землище в Европейския лингвистичен атлас.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg