Дивата котка е била доста разпространена в земите, населявани от славяни, и е била наричана с думи, които с времето са се изгубили. Одомашненото животно е внесено по-късно заедно с латинското си име „катус“, заето в праславянския като „катъ“. Твърди се, че то е било част от атрибутите на цивилизацията и лукса. Интересно е и че името на мъжкото животно „кот“ е по-старо от наименованието на женското и дори е служило за название на вида. С времето обаче това се променя и днес се налага да уточняваме, че домашната ни котка е котарак.
Тъй като наименованията на домашната котка принадлежат към архаичната базова лексика, те не се отличават с голямо разнообразие. Свеждат се до две групи – с корен „мач“ и „кот“. Ако се погледне лингвогеографската карта на славяноезичния свят, се забелязва много ясно очертана граница между езиците и диалектите, в които е застъпена едната или другата основа. Само в няколко славянски езика, между които и нашият, присъстват и двете, при това също много категорично разпределени в източните и западните говори. В западните български диалекти продуктивният корен е „мач“, а в източните – „кот“.
Разнообразието идва от различните наставки и особености на изговора. Мачка, маче, мачок, мачарок, марок, марлок, мачор, матарок срещу котка, котак, котурак, котор, котунек, коте, котомак. А най-разпространеното, включително и в книжовната българска реч, наименование „котарак“ всъщност било създадено в литературата за деца, разказва доц. Илияна Гаравалова от Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език, част от екипа, който ангажиран да попълни бялото петно на мястото на българското езиково землище в Европейския лингвистичен атлас.
Ако слушате редовно "Покана за пътуване", ще си кажете "Тези хора кога изкачиха връх Митикас в Олимп, кога се върнаха от обиколката на Анапурна". Но това е факт! Албена и Павел Благеви ди дойдоха в София да отбележат 68-ия рожден ден на мъжката половинка от семейството. Дамската отпразнувала същата възраст в планината. Помолих ги да разкажат за..
Учените и лекарите твърдят, че кожата е най-големият човешки орган. Какво означава това в грижата и лечението на най-честите кожни тумори? – това бе акцентът в разговора с доц. Ива Гаврилова. Като опитен хирург нашият гост поясни как да познаем кожния меланом, какви са реалните прояви и симптоматика, как се диагностицира и лекува. Разбира се,..
Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..
"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..
Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg