Спомен за Светлин Русев

На 14 юни е роден акад. Светлин Русев – художник, общественик, народен представител, колекционер и преподавател. Той е един от най-големите майстори в историята на българската живопис. Роден е през 1933 г. Завършва живопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов, където по-късно сам става професор.

А в периода 1973 – 1985 г. оглавява Съюза на българските художници. В периода от 1985 до 1988 г. е и директор на Националната художествена галерия. На два пъти е избиран за депутат.

В звуковия файл можете да чуете автобиографично интервю със Светлин Русев от 2002 г.

Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г. Преподава във ВИИИ „Н. Павлович“ – професор (1975). Председател на Съюза на българските художници в периода 1973 – 1985 г. Между 1982 и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура. От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия. В периода 1976 – 1988 г. е член на ЦК на БКП. Светлин Русев е народен представител в редица Народни събрания до 1989 г. и с листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г. По това време е член на Висшия съвет на БСП. Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г. Почетен доктор на Шуменския университет.

Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин (1983). Почетен председател на АИАП в Париж (1982). Почетен член на „Ника-Кай“, Япония (1984). Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена (1985).

Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции в България и чужбина.

По-важни монументални и декоративни творби:

„Родина“ – стенопис (секо) фоайе на Централна гара София, арх. Милко Бечев (1976)

„България“ – стенопис (секо), размери 17.30/5.10 м, зала за почивка на официални лица и делегации, Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ (НДК), София, (1981)

Стенописи в притвора и икони пред олтара на църквата на Ванга „Света Петка Българска“ в Рупите (1994).

Уикипедия