Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 5 е посветен на проф. Борис Китанов, последният от учените от класическия период на българската ботаника. Борис Китанов може би най-точно отговаря на образа на ботаника-пътешественик, какъвто би бил в някой роман. Изследванията му и научната и преподавателската му работа се простират далеч отвъд пределите на България. Основател на Катедрата по ботаника в Скопския университет през 40-те години на XX век, преподавател по ботаника в университета в Хавана през 70-те години.
С трудове в много области на ботаниката, включително културните растения и лечебните растения. Още в студентските си години Борис Китанов проявява силен интерес към палеоботаниката и дипломната му работа е посветена именно на този клон от науката.
Последното издание от „Флора на България“ на Николай Стоянов и Борис Стефанов от 1966 г. е преработено и допълнено в съавторство с Борис Китанов.
За Борис Китанов разказва проф. Стефан Станев, историограф на българската ботаника.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Снимки – БАН, Pixabay
С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..
Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg