Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 5 е посветен на проф. Борис Китанов, последният от учените от класическия период на българската ботаника. Борис Китанов може би най-точно отговаря на образа на ботаника-пътешественик, какъвто би бил в някой роман. Изследванията му и научната и преподавателската му работа се простират далеч отвъд пределите на България. Основател на Катедрата по ботаника в Скопския университет през 40-те години на XX век, преподавател по ботаника в университета в Хавана през 70-те години.
С трудове в много области на ботаниката, включително културните растения и лечебните растения. Още в студентските си години Борис Китанов проявява силен интерес към палеоботаниката и дипломната му работа е посветена именно на този клон от науката.
Последното издание от „Флора на България“ на Николай Стоянов и Борис Стефанов от 1966 г. е преработено и допълнено в съавторство с Борис Китанов.
За Борис Китанов разказва проф. Стефан Станев, историограф на българската ботаника.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Снимки – БАН, Pixabay
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В рамките на рубриката "Темата на деня" актрисата Касиел Ноа Ашер повдигна болезнени, но нужни въпроси за състоянието на културата у нас и ролята на..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
