Грешките – провал или ресурс за развитие

Защо някои хора се сковават дори само от мисълта, че може да не вземат най-правилното решение, да не успеят в нещо, а когато това наистина се случи, приемат неуспеха си като провал. Други пък не се страхуват да опитат нещо ново и непознато, а когато не успеят, се отърсват от негативните емоции и се амбицират да продължат напред. С голяма вероятност причините за тези две различни нагласи се коренят в отношението на важните за човека възрастни към грешките му като дете, в процеса на учене и съзряване. Ако в ученето се гледат само постиженията и грешките се санкционират с критика или лоша оценка, у младия човек се затвърждава убеждението, че той не се справя, че всеки опит да постигне нещо е обречен на неуспех. Обратното, ако на ученето се гледа като на процес, в който детето израства и в който грешките са част от опита, тогава то и по-късно ще поема рискове и няма да се отчайва от неуспех или критика. 

Тази зависимост наблюдават в практиката си Валерия Симеонова – психолог и психотерапевт, и Росен Богомилов – учител и зам.-директор на 106 ОУ „Григорий Цамблак“, гости в рубриката „Всичко за образованието“.